2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
С. 23.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2360/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Р. Г., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2236/03.12.2014г. по гр.д. № 2474/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, № 4059 от 03.06.2013г. по гр.д. № 11956/2011г., и с въззивното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Т. Ч. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ответникът И. Т. Ч. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. С. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е разгледал алтернативно съединени искове – по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и с посоченото по-горе решение е осъдил И. Т. Ч. да заплати на [фирма] на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ сумата 41 580 лв. ведно със законната лихва.
За да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли иска въззивният съд е приел, че няма данни съдът да е приел за разглеждане иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ наред с първоначално предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, не е направен доклад по този иск и е бил разглеждан единствено иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Исковете за неоснователно обогатяване и исковете за непозволено увреждане са с различен предмет на доказване и разпределение на доказателствената тежест между страните. Следователно е налице погрешна правна квалификация на СГС – тази по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, но в случая това не е основание за обезсилване на решението, а за отмяната му като неправилно. Разгледал е спора по същество и е приел, че процесната сума е преведена от ЧСИ Ч. на [фирма] въз основа на осъществено частно правоприемство и при спазване на правилото за субективните предели на изп. лист, очертани в чл. 429, ал. 1 ГПК. Ако изобщо е налице неоснователно обогатяване, то обогатилият се е юридическото лице [фирма] и именно срещу това дружество е следвало да се предяви исковата претенция. Ответникът ЧСИ Ч. не се е обогатил, за да отговаря по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Освен това не са ангажирани доказателства за паричен трансфер на процесната сума от ЧСИ Г. на ЧСИ К., а впоследствие на ЧСИ Ч..
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като процесуално недопустимо и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по процесуалноправните въпроси: „допустимо ли е в хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивният съд да разглежда въззивна жалба когато жалбоподателят не е отстранил в срок допуснатата нередовност – не е внесъл в срок дължимата държавна такса”; „при точно прилагане на чл. 269, изр. второ ГПК допустимо ли е въззивният съд да излиза извън рамките на сочените от въззивния жалбоподател основания и да се произнася по непредявено от същия правно основание”; „при предявяване на алтернативни обективно съединени искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК допустимо ли е съдът да откаже произнасяне по единия от предявените искове”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност същото да е недопустимо, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 831,60 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2236/03.12.2014г. по гр.д. № 2474/2014г.
Указва на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 831,60 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: