О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
С. 26.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1822/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по иска Д. К. С. и К. А. С., подадена от пълномощника им адв. Г. А., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 212/08.12.2014г. по в.гр.д. № 168/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд, № 552/21.12.2013г. по гр.д. № 249/12г. в частта, с която е отнет в полза на държавата недвижим имот – жилище на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], собственост на Д. и К. С., и по касационна жалба на ответниците Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш., подадена от пълномощника им Ю. М. срещу същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Ответникът по касация Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ в представените писмени отговори от пълномощника инспектор К. К. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. искове по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ съдът е изследвал разликата между приходите и разходите на домакинството на ответниците Д. за проверявания период от 1994г. до 2011г. и въз основа на експертните заключения е приел, че приходите са в размер на 3 746. 44 М., а разходите в размер на 7 564 М.. Съпоставката между приходите и разходите водят на извода, че разходите надвишават приходите на семейството с 18 326 091. 35лв. или 3 817. 56 М.. Следователно е изпълнен критерият за „значителност” по смисъла на чл. § 1 т. 2 от З. /отм./ за придобитото от ответниците имущество. Изложил е мотиви по искането на комисията относно всеки конкретен недвижим имот и движими вещи. За да уважи предявения от К. против Д. К. С. и К. А. С. иск въззивният съд е приел, че недвижимият имот – жилище на втори етаж от двуфамилна жилищна сграда на @@9@ [населено място], ответницата К. С. е придобила по време на брака си с Д. С. от ответниците Д. М. Д. и К. А. Д. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 40, т. ІІІ, рег. № 5242, дело № 289/ 2007г. К. А. С. е сестра на К. А. Д., респективно между нея и Д. М. Д. е налице родство по сватовство от втора степен, с оглед на което и по силата на оборимата презумпция по чл. 8 ал. 2 от З. /отм./, приобретателката е знаела, че прехвърленото й имущество е придобито в резултат на престъпната дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на чл. 4 ал. 1 от З.. По отношение на останалите ответници съдът е отнел имущество, придобито през проверявания период – 1994г. – 2011г., като е изложил и мотиви за знание поради близкото родство – С. Е. Ш. е съпруга на брата на ответника Д., че прехвърленото имущество е придобито от престъпна дейност.
К. Д. К. С. и К. А. С. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса „за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 З. /отм./ при дадените разрешения с ТР № 7/2013г. ВКС за необходимостта от връзка /пряка или косвена/ с престъпната дейност, необходимо ли е да се изследва историята на придобиване на имота с оглед установяване на законен източник на средствата за това придобиване за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от закона и какви доказателствени средства са допустими”. Прилага съдебна практика.
К. Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш. молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „допустимо ли е отнемане на имущество, придобито преди едно деяние да стане съставомерно”. За установяване на противоречива съдебна практика прилагат решение № 352 от 15.01.2015г. по гр.д. №1280/2012г. ІV г.о. ВКС, с което в отговор на поставения въпрос е прието, че е „недопустимо отнемането на имущество, придобито преди деянието да стане съставомерно. Да бъде прието обратното би означавало дейността да бъде обявена за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 НК. Гражданският съд, разглеждащ искането по чл. 28 З. /отм./ не може да преценява дали извършваната от едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в присъдата, тъй като това е извън неговата компетентност.”
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касаторите въпроси поради противоречие на въззивното решение на задължителна съдебна практика – ТР № 7/2013г. ОСГК на ВКС, относно необходимостта да се изследва придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, за да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска, и поради противоречие с решение № 352 от 15.01.2015г. по гр.д. №1280/2012г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че е недопустимо отнемането на имущество, придобито преди деянието по чл. 3, ал. 1 З. /отм./, да стане съставомерно.
За разглеждане на касационните жалби жалбоподателите Д. К. С. и К. А. С. следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 882 лв., жалбоподателите Д. М. Д. и К. А. Д. – държавна такса 3509,93 лв., жалбоподателите С. Е. Ш. и Ш. М. Ш. – 1066,40лв. и жалбоподателят И. С. М. – 1067,66 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 212/08.12.2014г. по в.гр.д. № 168/2014г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на: Д. К. С. и К. А. С. 882 лв., Д. М. Д. и К. А. Д. 3509,93 лв., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш. 1066,40лв. и И. С. М. 1067,66 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието съответната касационна жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносни бележки за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: