О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
[населено място], 29.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4518/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. С. Г. срещу решение № 152 от 27.03.2014 г. по гр. дело № 53/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение, поправено с решение № 22 от 14.01.2015 г. по гр. дело № 53 /2014 г. състав на Софийски окръжен съд е обезсилил изцяло решение № 183 от 16.10.2013 г. по гр. дело № 359/2013 г. на Районен съд – Костинброд и е прекратил производството по иска, предявен от Л. Г. против [фирма], [населено място] с правно основание чл.146 З. за признаване за неравноправна нормата на чл. 33, ал. 7, изр. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия и за прогласяване нищожността й. За да постанови този резултат съдът е приел недопустимост на така предявения иск поради липса на правен интерес. Този извод съдът е направил с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ, която предвижда одобряване Общите условия /ОУ/ от Д., който се произнася с мотивирани решения, подлежащи на обжалване пред Върховния административен съд, както и с оглед разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предвижда, че потребителите, несъгласни с предвидените в ОУ разпоредби в срок от 30 дни от влизането им в сила могат да внесат заявление, в което да предложат специални условия. Съдът е приел, че поради неупражняване на това право от ищеца и заплащането редовно на топлоенергията, то същият е приел ОУ и няма правен интерес от завеждане на иска.
К. е представил приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е изброил всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, като е определил т. 3 на нормата, като „ неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост”. В този смисъл е развил и кратки оплаквания, като е препратил към касационната си жалба, в която противно на твърденията му за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е поддържал, че била налице голям брой последователна практика на ВКС по въпросите от съществено значение за крайния изход на делото.
Така приложеното изложение, което следва да съдържа всички доводи по основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не обосновава извод за наличието им, тъй като съдържа единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт, а освен това и общо твърдение за наличие на тези основания, без формулиране на релевантен въпрос за обосноваване на допълнителен критерий.
В касационната жалба страната е поставила „съществени процесуални въпроси”, които е формулирала както следва : „Обвързан ли е съдът със заявената от страните защита по чл. 6 ГПК и може ли да се произнася по въпроси, които не са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд и не са били предмет на обжалване”. По този въпрос страната е изброила касационни решения и ТР № 4/2012 г. Въпросът не е обвързан с приетите от въззивния съд правни разрешения, които засягат допустимостта на предявения иск с оглед служебно упражнявания контрол за допустимост на иска. При упражняването на този контрол съдът не е обвързан от изложените във въззивната жалба оплаквания. В тази връзка цитираните касационни решения нямат относимост към въпроса, по който се е произнесъл съда, а и нито едно от тях не третира аналогична хипотеза на извършена преценка по допустимост на иска.
Вторият въпрос – „Допустим ли е установителен иск за установяване нищожност на неравноправните клаузи от потребителски договор” е поставен общо и не във връзка с конкретния решаващ мотив на въззивния съд. По него обаче не е обоснован и допълнителен критерий , тъй като всички изброени решения по чл. 290 ГПК третират искове, предявени от Комисията за защита на потребителите по реда на чл. 379 ГПК и съответно разглеждат въпроси, поставени с оглед тази активна легитимация. Следователно същите са ирелевантни за установяване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Останалите поставени въпроси са следните: „Клаузи от договор за доставка на топлинна енергия, който е сключен при общи условия по реда на чл. 150 ЗЕ, подлежи ли тяхната нищожност на прогласяване от гражданския съд” ; „Ограничени ли са страните от времето в сезиране на съда с искане за прогласяване нищожност на клаузи от договор, сключен при общи условия” ; „Важат ли по отношение на договорите по чл. 150 ЗЕ за недействителност на договорите описани в ЗЗД” ; „Приложим ли е З. в частта за защитата на неравноправни клаузи по отношение на договора по чл. 150 ЗЕ” ; „Обстоятелството, че Д. е одобрил един договор означава ли че съдът не може да констатира и прогласи нищожността на дадена договорна клауза при предявен иск” ; „Законът за енергетиката или Закона за защита на потребителите следва да намери приложение при спор относно неравноправността на клаузи от договор, сключен по реда на ЗЕ, кой закон се явява общ и кой специален”.
Тези въпроси, извлечени от цитираната практика са неотносими към разглеждания спор, тъй като не разрешават поставените пред въззивния съд релевантни въпроси и са извън неговия предмет . Този извод следва от това, че цитираното решения на ВКС разглеждат искове предявени от Комисия за защита на потребителите, т.е. не обосновават активна легитимация на физическо лице. Решението по гр. дело № 105/2013 г. на Костинбродски районен съд касае основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Това основание предполага установяване от касатора на пълен фактически идентитет на правоопределящите факти, по които в сравняваните съдебни актове са направени различни правни изводи. От приложеното решение на Костинбродския районен съд не могат да бъдат изведени факти дали ищецът се е съгласил с Общите условия поради липсата на данни, дали е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в какъвто смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд. Ето защо и това основание не е установено.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че с така мотивираното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 27.03.2014 г. по гр. дело № 53/2014 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: