О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
Гр.С., 29.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4561 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от С. Т. Б. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.1189/20.11.2014г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с отговора й на касационната жалба искане за присъждане на разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар. Моли се за присъждането им.
Ответната страна П. Ц. П. оспорва молбата. Твърди, че искането е несвоевременно заявено – тъй като отговор не е бил депозиран – както е посочено и в определението, а от друга страна претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Действително в определението по чл.288 ГПК е посочено, че отговор на касационната жалба не е постъпил. От друга страна, обаче, след изискване на делото от въззивния съд по повод постъпилата молба по чл.248 ГПК се констатира, че в кориците му се съдържа отговор с вх.№.19193/2.07.04г. – с който С. Б. оспорва касационната жалба и моли за пресъждане на разноски. Към него е приложен списък с разноски и адвокатско пълномощно, удостоверяващо заплащане на 500лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за пресъждане на разноски е било своевременно заявено, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. Поради това молбата за допълване е основателна и направените разноски трябва да бъдат присъдени.
Възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно. Заплатената за адвокатски хонорар сума е минимално дължимата съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът не би могъл да присъди по-малка от нея предвид чл.78 ал.5 вр. с чл.36 ЗА /т.3 от ТР 6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №.1189/20.11.2014г по г.д.№.4561/14г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН [ЕГН], гр.В.Т., [улица].39, ет.2, да плати на С. Т. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].26, представлявана от адв. Д. П., АК В., [населено място], [улица].6 „А”, ет.1, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: