3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.02.2012година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 742 /2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 920 от 20.05.2011 год., по гр.д.№ 1554/2011 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 04.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 14 684/2010 год. и е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 13728/17.02.2011 год. за отмяна действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 840 на К. по изп.д.№ 20108400400661, изразяващи се в отказ да бъде вдигнат запора на банковите сметки на дружеството по издадена по реда на чл.390 и сл. ГПК обезпечителна заповед.
Въведеното с частната касационна жалба оплакване е за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.435, ал.2 ГПК. Основният довод на жалбоподателя е, че след като с определение на Софийски апелативен съд от 23.11.2010 год., по ч. гр. д. № 16.07.2010 год., имащо съгласно постановките в ТР № 1/ 21. 07. 2010 год. на ОСГТК на ВКС окончателен характер, е отменено допуснатото по реда на чл.390 и сл.ГПК обезпечение на бъдещия иск на „А. П.” МТД срещу настоящия частен жалбоподател и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, то отказът на ЧСИ да вдигне наложения запор, по аргумент, че отменителното определение на въззивния съд не е влязло в сила е в противоречие с цитираната по- горе задължителна съдебна практика и това налага допускане на касационното обжалване. Допълнително в тази са развити и съображения относно липсата на законово основание за приложението на чл.435, ал.2 ГПК в обезпечителното производство.
В депозирано изложение на основанията за достъп до касационен контрол частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че разрешените от въззивния съд процесуалноправни въпроси, които уточнени от настоящата инстанция, съобразно разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС са: „Намира ли приложение разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК и в обезпечителното производство и ако следва същата да се прилага без изключение и в това производство, то как е гарантирана защитата на лицата срещу незаконосъобразния отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори при влязло в сила определение за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск?” и „ Съществува ли непълнота в процесуалния закон, обусловена от приложимостта на чл.435, ал.2 ГПК в обезпечителното производство, която следва да бъде отстранена по тълкувателен път от ОСГТК на ВКС?” , се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложените като обезпечителна мярка запори върху банковите сметки на настоящия частен жалбоподател не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил, че подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, поради което независимо, че СГС се е позовал на разпоредба, приложима само в рамките на изпълнителния процес, то крайният правен резултат по делото за недопустимост на подадената от [фирма], [населено място] частна жалба, което изключва разглеждането и по същество, се явява в съгласие с процесуалния закон.
Следователно решаващите мотиви, в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, дори и да са важни, не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили крайния изход на делото – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
От своя страна липсата на общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол сама по себе си изключва и основателността на искането за разглеждане на частната касационна жалба по същество на въведените оплаквания.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая недоказан е останал и визираният критерий за селекция, тъй като само бланкетното посочване, че конкретен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото не е достатъчно, за аргументацията му, съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно последните, за да са налице специфичните изисквания на процесуалния закон, които обуславят приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е обусловено от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или да се налага изоставяне на създадената от съдилищата неправилна практика по приложението на закона, респ. макар и правилна, като създадена при други обществено икономически отношения същата да е неприложима понастоящем и това да налага възприемането на нова съдебна практика.
В случая, разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието и чрез корективно тълкуване, а по приложението и е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, която няма основание да бъде изоставена.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 920 от 20.05.2011 год., по гр.д.№ 1554/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: