О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 31.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1064 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета Л. Т., приподписана от адв. Г. Б., против въззивното решение № 59 от 18 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 46 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2011 г., с което е потвърдено решение № 1984 от 17 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 263 по описа на районния съд в гр. Гоце Делчев за 2010 г., като го отменя само в частта, с която е отхвърлен искът на Г. А. Б. от [населено място] против [община] за заплащане на обезщетение над сумата от 1595 леда и вместо това осъжда [община] да заплати на Б. сумата от 358,96 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 18 юни 2010 г. – 22 август 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска и общината е осъдена да заплати разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, защото неправилно е възприета фактическата обстановка и изводите са необосновани и незаконосъобразни; доказателствата не са обсъдени поотделно и в съвкупността им; неправилно е прието, че липсва писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, след като в заповедта е предвидено обезщетение за неспазено предизвестие; установено е, че ищецът не разполага както с необходимото образование, така и с необходимата квалификация да изпълнява възложената му работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: неправилен бил доводът на съда, че липсва писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, съдебната практика е категорична, че след като в заповедта е предвидено обезщетение за неспазено предизвестие, то се счита, че такова е отправено със самата заповед и формалностите в тази връзка са спазени (сочи се решение на ВС); доказано е, че ищецът не разполага както с необходимото образование, така и с необходимата квалификация да изпълнява възложената му работа, предвид което уволнението е законосъобразно и правилно (сочи се решение на ВКС).
Ответникът Г. А. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Ш., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че нито в заповедта е посочено, нито в хода на процеса е установено какво е необходимото образование за длъжността, на която ищецът е допуснат да изпълнява и каква е необходимата за нея професионална квалификация, които изисквания да се съпоставят с притежаваните образование и квалификация от ищеца, поради което работодателят не е доказал законосъобразността на уволнението; за заемането на длъжността след възстановяване от съда не е необходимо сключването на нов трудов договор и дори издаване на нарочна заповед, а заемането става по уредения в чл. 345, ал. 1 КТ ред. За неправилно е възприето становището на районния съд, че е нарушен чл. 328, ал. 1 КТ поради неизпращане на предизвестие, защото неспазеният срок на предизвестие от работодателя не е елемент от фактическия състав на уволнението, а по аргумент от чл. 220 КТ то е повод да се иска неговото заплащане, но уволнението не се опорочава; независимо от неоснователността на някои от аргументите на районния съд, крайният извод за незаконосъобразността на уволнението предвид тежестта на доказване, е правилен.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, но не сочи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, както разяснява ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 2.
Поставените правни въпроси, при необходимото им уточняване от касационния съд, са следните: необходимо ли е предизвестие в случай, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предвидено обезщетение за неспазено предизвестие и по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – как и кой следва да докаже липсата на необходимото образование или квалификация.
Първият от поставените правни въпроси не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – решение № 763 по гр.д. № 692 за 1990 г. на ІІІ г.о., в което е прието, че неспазване на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор не е основание да се приеме, че заповедта противоречи на закона, защото съгласно чл. 220, ал. 1 КТ когато предприятието има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, то може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждения за неспазения срок на предизвестието. Точно такова е и даденото разрешение в обжалваното съдебно решение – съдът е приел, че неспазеният срок на предизвестие от работодателя не е елемент от фактическия състав на уволнението, а по аргумент от чл. 220 КТ то е повод да се иска неговото заплащане, но уволнението не се опорочава. Вероятно касаторът е имал предвид разрешението на районния съд, което обаче не е възприето от въззивния и са изложени коригиращи мотиви.
И вторият правен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика – решение № 877 по гр.д. № 2261 за 2007 г., I г. о., с което ВКС разглежда посочената хипотеза за прекратяване на трудовото правоотношение, но и там изрично сочи, че работодателят е следвало да установи какви са били изискванията за образование и професионална квалификация към момента на заемане на длъжността. Именно този е и аргументът на въззивния съд, за да приеме, че заповедта е незаконосъобразна – работодателят, чиято е тежестта да го установи, не е доказал в процеса какво е необходимото образование за длъжността, на която ищецът е допуснат и каква е необходимата за нея професионална квалификация, които изисквания да се съпоставят с притежаваните образование и квалификация от работника.
Ответникът претендира законните последици от недопускането на касационното обжалване, но доказателства за сторени разноски пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59 от 18 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 46 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: