2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
ГР. С.,28.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България , трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2015 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА К.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5783/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №305/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 7 500 лв. предявеният от Б. Мехмед срещу касатора иск по чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 3.08.12 г. при работа на ищеца за работодателя – касатор, по трудово правоотношение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното от него, като ответник по иска, възражение за съпричиняване на вредите / допринасяне за вредите/ от страна на ищеца с проявено бездействие, което е съществено процесуално нарушение. По въпроса за намаляване на размера на обезщетението въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВС – р. №230/57 г. на четвърто г.о., в което е прието, че обезщетението за неимуществени вреди може да бъде намалено, ако пострадалият е допринесъл за тях. В р. №931/60 г. на първо г.о. е прието, че обезщетение по чл.49 и 45 ЗЗД не се дължи, когато вредите не са пряка последица от непозволеното увреждане, а от пасивното поведение на увредения, който въпреки че е имал възможност, не е направил нищо, за да отстрани настъпването им или да ги намали.
В. съд е приел, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред и настъпилите от нея вреди подлежат на обезщетяване. Ответникът не твърди, че ищецът е допринесъл с умисъл или груба набрежност за настъпване на злополуката по см. на чл.201 КТ. В случая увреждането на здравето на ищеца е установено, а видът, обемът, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания са относими към определяне на размера на обезщетението. Н. след настъпване на злополуката от страна на ищеца действия по подмяна на счупения укрепващ елемент на гръбначния стълб/за която работодателят своевременно му е предоставил средства/, според въззивния съд нямат отношение към причиняването на увреждането.
С КТ от 1986 г. отговорността на работодателя за вреди от тр. злополука е уредена като нов вид отговорност, при съществени отклонения от уредбата по ЗЗД – ТР №45/90 г. ОСГК. Разпоредбите на гражданския закон се прилагат на осн. чл.212 КТ за посочените там въпроси. Като се има предвид това, обжалване на въззивното решение следва да се допусне по уточнения и конкретизиран въз основа на поставените в изложението въпрос: следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от тр. злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижа на добър стопанин по см. на чл.83, ал.2 ЗЗД след злополуката. Принципната приложимост на тази разпоредба при присъждане на обезщетения за тр. злополука и при задържане на тр. книжка е указана в ППВС №4/68 г., р. на П. №2/95 г., р. по гр.д. №4053/13 г. на четвърто г.о. и приложеното от касатора р. по гр.д. №341/59 г. на трето г.о. на ВС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №305/14 г. от 8.07.14 г.
Указва на касатора [фирма] да внесе в седмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 150 лв. и представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще й се върна.
П.: ЧЛЕНОВЕ: