О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр.София, 31.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 602/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. И. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 23 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 424/ 2011 г., с което, след като е отменено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Габровски районен съд по гр.д.№ 1904/ 2011 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против А. по в. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР-01-192/ 28.04.2011 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в Служба по вписванията – Г. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 565,20 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира правните въпроси годни доказателства за установяване на факта на проведен подбор ли са частните свидетелстващи документи; подчинява ли се защитата срещу материална доказателствена сила на частните свидетелстващи документи на изискванията по чл.193 от ГПК; моментът на отправяне на предизвестие за уволнение ли е меродавен за преценката на валидността на изявлението; и може ли подборът и преодоляването на закрилата по чл.333 от КТ да бъдат извършени преди влизане в сила на щатното разписание, с което се съкращава щатът. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че са решени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решения на ВКС по гр.д.№ 1638/ 2005 г., ІІІ г.о., № 650/ 2009 г., ІV г.о. и № 153/ 12.04.2000 г., ІІІ г.о.; на определения на ВКС по ч.гр.д.№ 545/ 2002 г., V г.о. и № 1749/ 2009 г., ІІІ г.о., решение на Районен съд Ловеч по гр.д.№ 1718/ 2009 г. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор с ответната агенция в Службата по вписвания в [населено място], на длъжност „главен специалист”. Правоотношението е прекратено с едностранно волеизявление от работодателя поради съкращаване на една щатна бройка „главен специалист”. Съкращаването е извършено въз основа на утвърдена със заповед от 27.04.2011 г. на изпълнителния директор на АВ промяна в щатното разписание, влизаща в сила от 02.05.2011 г. По новото разписание длъжността „главен специалист” в службата по вписванията в [населено място] остава само една, докато преди това за нея са били предвидени две щатни бройки. Работодателят е назначил комисия за извършване на подбор между заемащите тази длъжност лица и заемащото длъжността „старши специалист” лице в същата служба. На 27.04.2011 г. комисията е излязла с предложение за съкращаване на ищцата, за която, в сравнение с останалите съпоставени с нея лица, е направен извод за по-лошо изпълнение на работата. На 28.04.2011 г. работодателят е изготвил предизвестие и заедно с него заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 02.05.2011 г., които са връчени на същата на 29.04.2011 г. При тези факти е изведено, че уволнението е законно, защото е извършено едновременно със съкращаването на щата (а не преди него).
При тези изводи на въззивния съд поставените от жалбоподателката правни въпроси не са обуславящи, или не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Представените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК определения на ВКС и решение на окръжен съд – Л. не могат да обосноват наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова противоречие може да има само между влезли в сила решения. Разрешенията, дадени в определения, могат да имат значение само по процесуалноправни въпроси и доколкото същите са постановени в производство по чл.274 ал.3 от ГПК. Невлезлите в сила решения (каквото е това на районен съд Л.) не могат да обосноват наличие на противоречия в практиката.
Решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 650/ 2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, не разрешава правен въпрос, свързан с уволнението поради съкращаване на щата. То обвързва съдилищата с тълкуване по въпроса към кой момент се счита преодоляна закрилата по чл.333 от КТ при уволнение с предизвестие. Установената (не само в това решение, но и в други актове на ВКС по чл.291 от ГПК) практика действително е в смисъл, че преодоляването на закрилата по чл.333 от ГПК следва да е към момента на връчване на предизвестието. Това обаче няма отношение към настоящето производство, тъй като въззивният съд не е разглеждал спор във връзка с наличието на закрила при уволнение. Ищцата не е твърдяла че се ползва от такава, съответно без значение за изхода от спора е, ако евентуално би се ползвала от закрила, към кой момент тя следва да бъде преодоляна.
Решение № 153 от 12.04.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. също не разрешава повдигнат от жалбоподателката въпрос. Тя е формулирала питане може ли подборът да бъде извършен преди влизане в сила на щатното разписание, а в акта на ВКС е разрешен въпросът може ли уволнителното изявление да бъде извършено законно преди съкращаването на щата. По този въпрос въззивното решение е в унисон както с приложеното от жалбоподателката решение на ІІІ г.о. на ВКС, така и с установената практика въобще, според която уволнението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, за да е законно, трябва да следва съкращаването на щата или да е извършено едновременно с него. Ако предхожда съкращаването, то е незаконно само на това основание. Въззивният съд не е решил нещо друго – той е приел от фактическа страна, че уволнението не предхожда съкращаването на щата, а двата факта са осъществени едновременно, поради което е счел уволнението за законно. Фактическите изводи на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на проверка, а при изложените в решението му фактически констатации, правното разрешение по повдигнатия въпрос не противоречи на установената практика.
Относно това, може ли подборът да предхожда съкращаването на щата, по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а и по него практиката е уеднаквена от ВКС с положителен отговор (решение на ВКС, ІV г.о. № 63/21.02.2012 г. по гр.д.№ 1298/ 2011 г.).
Що се касае до решение по гр.д.№ 1638/ 2005 г., ІІІ г.о. на ВКС, то действително е налице твърдяното противоречие между него и обжалваното решение по въпроса за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи и необходимостта от откриване на производство по чл.193 от ГПК. Този въпрос обаче е без значение за крайния изход от спора, тъй като по същество обжалваното решение е съобразено с уеднаквената вече практика, според която протоколът за подбор е частен документ без обвързваща доказателствена сила, но може да е годно доказателствено средство за отразеното в него, когато другата страна не е направила възражения в срок (решение на ВКС, ІV г.о. № 190/ 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1638/ 2010 г.).
Поради това не може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК и няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 23 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 424/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: