Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 91
София, 07.04.2017 г.
СЪДИЯ – СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело 1458/2017 година
Производството е по чл.309 ГПК.
С молба за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, вх.№276/07.3.2017 г., подадена от Ц. С. Р. от [населено място], област М., е поискано спиране изпълнение на влязло в сила решение №368/2016 г. по гр.д.№335/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. С посоченото решение е постановено предоставяне упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете А. Ц. С. на майката Е. К. З. от [населено място], понастоящем живуща в Г., определено е местоживеене на детето А. при майката в Г., [населено място], В., определен е режим на лични контакти на детето с бащата Ц. С. Р. и последният е осъден да заплаща на майката Е. К. З., като майка и законна представителка на Малолетната А. Ц. С. месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 07.6.2016 г. до настъпването за законни причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира следното:
Въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, по гр.д.№368/2016 г. е постановено на 30.01.2017 г. В диспозитива на същото съдът е посочил, че същото не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав счита, че посоченото решение не е окончателно по следните съображения:
С разпоредбата на §3 от Закона за изменение и допълнение на ГПК, публикуван в Държавен вестник, брой 8 от 24.01.2017 г. е прието, че „В чл. 280, ал. 2, т. 2 след думите „искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс“ се добавя „с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете“,
а думите „чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2“, „чл. 127, ал. 2“ и „чл. 128“ се заличават.“ С разпоредбата на §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ГПК е прието, че „Висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон“. Следователно изменението на ГПК е влязло в сила на 28.01.2017 г. – аргумент от чл.44, изречение второ, хипотеза първа ЗНА. Въззивният съд е постановил решението си на 30.01.2017 г., поради което то не се явява окончателно и подлежи на касационно обжалване. След като на молителят в настоящото производство, по естеството си касационен жалбоподател, не е изпратено съобщение по смисъла на чл.283, изречение първо ГПК, то изложението се явява касационна жалба, подадена в срок и е налице висящо касационно производство.
Поради това искането за спиране следва да се приеме, че е направено на основание чл.282, ал.2, изречение първо ГПК, и поради което касационният съд действа като обвързана администрация. За да упражни правомощията си по посочения текст съдът следва да провери дали по делото е представено надлежно обезпечение, каквото по делото не е представено, а спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя да представи надлежно обезпечение в хипотезата на чл.282, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът следва да укаже на молителя да внесе обезпечение в размер на 1000 лева с платежно нареждане/вноска бележка по сметка на Върховния касационен съд за обезпечения и вещи лица, свидетели, обезпечения и гаранции – БНБ – B.:B. , IBAN:BG ************
С оглед изложеното съдията -докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
УКАЗВА на Ц. С. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област М., кв. Р., [улица], чрез адвокат Н. И. В. – [населено място], [улица], да внесе обезпечение в размер на 1000/хиляда/ лева по сметка на ВКС в БНБ – B.:B. , IBAN:BG *************, в седемдневен срок от получаване на настоящото разпореждане и да представи документ за внасянето на посочената сума в деловодството на съда.
Препис от разпореждането да се изпрати на адвокат Н. И. В. – [населено място], [улица].
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: