3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 426
София ,01.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1071 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. Д. чрез пълномощника си адв. Е. С. е обжалвала въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 345 от 16.06.2011г. по гр.д.№ 270/2011г.
Ответниците В. Д. М. и Р. Д. Д. са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд №87 от 28.01.11г. по гр.д. 3127/2009г. , с което е допусната съдебна делба на жилище с идентификатор 72624.602.562.1, ведно с ? ид.ч. от дворното място в [населено място], урегулиран поземлен имот ХVІІ кв.53 по плана на[жк] [населено място] между Г. Н. Ч. при квота 10/20, М. Г. Д. при квота 3/20, Р. Д. Д. – 4/20 , В. Д. М. и Д. Д. – по 1/20 ид.ч.
Съдът е приел, че делбата, извършена на 30.03.1994г. е нищожна на основание чл.75 ал.2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици , и последващата възмездна разпоредителна сделка, оформена с нот.акт № 140/1004г. с която имотът е прехвърлен на Р. Д. Д. по време на брака му с М. Г. Д. е породила правно действие само до размер на притежаваните от прехвърлителката 6/20 ид.ч. Оттук съдът е направил извод, че правата на бившите съпрузи са по 3/20 ид.ч., 1/20 ид.ч. Р. Д. Д. е придобил по наследяване, а 13/20 ид.ч. принадлежат на останалите съсобственици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси за точното прилагане на закона и развитие на правото, но не е посочено кои са тези въпроси, до тълкуването на коя конкретна разпоредба се отнасят, какво е тяхното значение за решаването на спора и не са изложени мотиви за предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , които изискват разглеждане на конкретното дело от ВКС , за да се промени неправилна съдебна практика или да се създаде такава по приложение на неясен непълен или противоречив закон. К. излага доводи за избирателно тълкуване на закона, произнасяне по непредявен иск, необсъждане на доводи, несезиране на РДНСК за незаконен строеж, недопускане до разпит на нотариуса, който е приел за валиден протокола от 29.05.1974г. и др. като накрая е обобщено, че се иска отмяна на обжалваното решение като нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тези доводи не могат да служат като основание за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, защото се отнасят до правилността на решението, а тя не се проверява в производството по чл.288 ГПК. Във връзка с твърденията за нищожност и недопустимост на решението ВКС констатира, че то е постановено от законен състав , в рамките на предоставената му правораздавателна власт , изготвено е в писмена форма и е подписано като съдът се е произнесъл по предявения иск за делба, с който е надлежно сезиран, следователно липсва съмнение за валидността и допустимостта на решението, за да се налага допускане на касационното обжалване по тези въпроси служебно, без да е налице формулиран правен въпрос , обосноваващ конкретен порок по чл. 281 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Представените съдебни решения на състави на ВКС , постановени по отменения ГПК, не предпоставят основанието по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, защото не е обосновано на кои изводи в обжалваното решение противоречат, освен това са неотносими към настоящия спор. В решение № 316 от 17.05.2009г. по гр.д.№ 79/2009г. и решение № 1209 /2008г. по гр.д. 3721/2007г. по гр.д.№ 3721/2007г. на ВКС, ІV г.о. са тълкувани разпоредбите на чл.76 ЗН и чл.212 ЗЗД , които са неприложими за разглеждания случай. Решение № 1220/2009г. по гр.д.№ 5051/2007г. на ВКС, V г.о. е постановено по иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и е признат за валиден договор по чл.365 ЗЗД /отм./ като признание на страните за наследствения характер на имотите, каквито въпроси по настоящото дело не са разглеждани. Решение № 1063 от 24.10.2008г. по гр.д.№ 4782/2007г. на ВКС, ІІ г.о. се отнася за разкриване на симулативност на договор за доброволна делба и е неотносимо към решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 345 от 16.06.2011г. по гр.д.№ 270/2011г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: