3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. София, 14.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5484/2014 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
К. Г. М. е обжалвал решение № І – 72 от 28.05.2014 г. по гр. дело № 404/2014 г. на Бургаски окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
Ответникът [фирма], [населено място] връх, [община], Област Бургаска не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което е потвърдено решение № 2006 от 25.11.2013 г. по гр. дело № 72/2013 г. на Бургаски районен съд, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по искове на [фирма] против касатора, квалифицирани от двете инстанции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, по чл. 86 ЗЗД. За да уважи исковете съответно претенцията по чл. 57, ал. 2 ЗЗД в размер на сумата 4460.86 лв., представляваща равностойност на движими вещи, подробно изброени в мотивите, претенцията по чл. 59 ЗЗД в размер на сумата 11127.80 лв., равностойност на вложени в сервиза материали, средства и труд, претенцията по чл. 86 ЗЗД в размер на сумата 733.91 лв. въззивният съд е приел, че страните имали уговорка да започнат общ бизнес, като построят автомобилен сервиз и в изпълнение на постигнатата договореност ответникът по исковете взел под наем мястото, на което следвало да бъде построен сервиза, закупили с общи средства материалите, необходими за построяването на сервиза, а ищецът го построил. Прието е още, че ищецът оборудвал новопостроения сервиз с лично негови инструменти и части, които притежавал по – рано, тъй като преди това имал собствен по – малък сервиз. В. съд е приел, че стойността на вложените от ищеца движими вещи, за които не можело да се установи дали все още съществуват и дали ответникът не се е разпоредил с тях възлиза на сумата 4460.86 лв., равностойност на половината от вложените в сервиза материали, средства и труд възлиза на сумата 11127.80 лв., а лихвата за забава върху иска по чл. 59 ЗЗД възлиза на сумата 733.91 лв. Тези изводи са направени въз основа на събраните доказателства, включително показания на свидетелите Л. Х. и И. Т., назначената по делото съдебно – техническа експертиза.
С определение № 132 от 04.02.2015 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Съдържащите се в исковата молба твърдения се отнасят до възникнало между страните договорно правоотношение за съвместна дейност, чието съдържание и развитие не е изяснено в обстоятелствената й част. В същата е отразено, че между страните са постигнати уговорки за осъществяване на съвместна дейност – ответникът да предостави нает от него терен в [населено място],[жк], [улица] за изграждане съвместно от страните на помещение за автосервиз, описани са действията на страните по изграждането на автосервиза, но не е било изяснено, какви са били уговорките им относно прекратяването на договора, разделянето на общото имущество и конкретно как са се развили отношенията им във връзка с тези уговорки. В първоинстанционното производство пълномощникът на ищеца е изложил твърдения /съдебно заседание от 08.07.2013 г./ за това, че между страните имало уговорки относно разпределението на имуществото при прекратяване на съвместната дейност, но тези твърдения не са били въведени процесуално, чрез отстраняване недостатъците на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК. Освен това пълномощникът на ищеца е посочил, че съвместната дейност е била прекратена през 2008 г., без да уточни по какъв начин е станало това прекратяване. В исковата молба са заявени петитуми, които не съответстват на изложените твърдения за договорно правоотношение по чл. 357 и сл. ЗЗД, а именно петитуми, които съответстват на искове с други правни основания – чл. 57, ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД. Изпълнението на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК, предпоставя съответствие на фактическото и правно основание на иска, както и съответствие на правното основание на иска със заявения петитум. В конкретния случай е налице поради изложените по- горе съображения непълнота на исковата молба, която възпрепятства определянето на правното основание на всеки един от исковете, респективно разглеждането на спора по същество. Исковата молба не е била приведена в съответствие с изискванията за редовност и при въззивното разглеждане на делото, което възпрепятства възможността за защита на страните чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по поддържаните в нея твърдения. В. съд, като съд, който се произнася по съществото на спора е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по спора се постановява само при редовно сезиране. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на О. на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС по искането на касатора.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № І – 72 от 28.05.2014 г. по гр. дело № 404/2014 г. на Бургаски окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: