О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С. 15.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1371/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. като законен представител на малолетната Л. Д. П., подадена от пълномощника й адв. А. М., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, Х с-в, № 2471 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 3224/2015г., с което е отменено решението на Софийски окръжен съд, № 227 от 12.06.2015г. по гр.д. № 671/14г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Л. Д. П. срещу Е. Л. М. иск с правно основание чл. 69 вр. чл. 72, ал. 2 СК за признаване за установено, че детето Л. Д. П. е зачената и произхожда от баща Л. Ц. М., починал на 12.08.2009г.
Ответницата Е. Л. М. в подадената от пълномощника й адв. С. Ч. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата не оспорва и от гласните доказателства се установява наличието на интимна връзка между майката на ищцата и Л. Ц. М. към момента на предполагаемото забременяване. Връзката им е била демонстрирана пред всички, включително пред ответницата и пред бившата съпруга на Л. М.. Не се установява през този период майката на ищцата да е поддържала интимна връзка с друг мъж. Така установените факти обаче не са достатъчни за да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че ищцата е биологична дъщеря на наследодателя на ответницата. Приел е, че съгласно константната и задължителна съдебна практика тези доказателства би следвало да бъдат съпоставени с медицински експертизи за установяване на биологичния произход и ако заключенията на последните са за висока степен на вероятност детето да произхожда от сочения баща, едва тогава може да бъде приет за установен търсеният биологичен произход. Невъзможно и недопустимо е биологичен произход на дете да бъде установяван единствено и само въз основа на гласни доказателства. Във въззивното производство е допусната Д. експертиза, но от заключението й се установява, че от единствения останал след смъртта на Л. М. биологичен материал, годен за Д. анализ /обтривки на униформено яке, взети по воденото дело за неговото убийство/, не може да се определи Д. профил на починалия М.. Единственият начин за установяване на евентуален биологичен произход на ищцата от покойния Л. М. е извършването на ексхумация и извършване на Д. експертиза въз основа на нея, но ищцата, чиято е доказателствената тежест, се е противопоставила в с.з. на 04.12.15г. на извършването на ексхумация, поради което такава не е допусната по искането на ответницата. В заключение съдът е приел, че при наличните доказателства предявеният иск по чл. 69 СК е неоснователен.
К. Д. В. П., като законен представител на малолетната Л. Д. П., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса дали при невъзможност да се ексхумира тялото на Л. М. са достатъчни събраните гласни доказателства за установяване на произхода на Л. П.. Прилага съдебна практика – решение № 497/30.06.2010г. по гр.д. № 1946/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 1/01.02.14г. на което липсва отбелязване на постановилия го съд и не е окончателно.
ВКС намира, че с оглед мотивите на въззивното решение /че е невъзможно и недопустимо биологичен произход на дете да бъде установяван единствено и само въз основа на гласни доказателства/, поставеният въпрос обуславя изхода на спора, тъй като касае приложението на чл. 69 СК и възможността иск за бащинство да бъде уважен без изслушване на Д. експертиза, а само въз основа на гласни доказателства. Съгласно правомощието на ВКС да конкретизира и уточни правния въпрос /ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1/, като се изключи от поставения въпрос неговата конкретика /имената на ищцата и претендирания баща/, правният въпрос доколко е необходимо изслушване на Д. експертиза в производството по установяване на произход, е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 69 СК и за развитието на правото, поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство, поради което не следва да внася държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, Х с-в, № 2471 от 15.12.2015г. по в.гр.д. № 3224/2015г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: