Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 233/21.10.2016
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав докладчика Геника Михайлова разгледа т. д. № 60012 по описа за 2016 г.
Обжалвано е решение № 386/ 29.02.2016 г. по т. д. № 1711/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 977/ 12.02.2015 г. по т. д. № 8952/ 2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, по исковете, предвидени в чл. 422 ГПК, признава за установено, че П. Л. Т. и Л. П. Т. дължат на [фирма] солидарно сумите 169. 36 евро – главница, 2 776. 80 евро – договорна лихва и 364. 36 евро – такси по управление на кредита, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 46 903/ 2012 г. на Софийски районен съд.
Решението обжалва Л. П. Т., а касационната жалба подава адвокат А. И. Н., назначена за негов особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК с определение в закрито съдебно заседание от 02.12.2013 г. по т. д. № 8952/ 2013 г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съдия е съобразил, че спрямо този ответник последиците на чл. 40 и чл. 41 ГПК не могат да бъдат приложени, тъй като за това длъжникът не е бил предупреден от заповедния съд (т. 11 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/ 2014 г.), а с оглед осъществената хипотеза на чл. 47, ал. 6 ГПК, на този длъжник следва да назначи особен представител.
Докладчикът по настоящото дело също намира, че представителната власт на адв. А. Н. е надлежно възникнала. Заповедният съд не е предупредил, а и с оглед нормите от заповедното производство е в невъзможност да уведоми този длъжник за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК, предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК са били осъществени, като за представителството на касатора от назначения негов особен представител в касационното производство се дължи възнаграждение. Възнаграждението докладчикът определя в минималния размер по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (така т. 6 ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). То следва да бъде поставено в тежест на ищеца, а сега ответник по касация (арг. от чл. 47, ал. 6 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
УКАЗВА на [фирма] в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства, че по специалната сметка на Върховен касационен съд е внесена сумата 600 лв. – възнаграждение за адв. А. И. Н., особеният представител на Л. П. Т..
След представянето на платежния документ, но не по-късно от изтичане на 1-седмичния срок, делото да се докладва за провеждане на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК.
СЪДИЯ: