О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С., 01.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
П.:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:Д. Х.
Д. С.
разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр.дело N 5046/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. И. П., чрез адр.Р. Д. срещу решение от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 4888/ 2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Ответниците по касационната жалба З. К. А., Б. К. Б. и К. Б. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв.С. И. я оспорват.Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено решение от 29.12.2014 г. по гр.д.№ 35609/ 2014 г. на Софийски районен съд, І г.о., 38 състав и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ищцата-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 310 ал.1 т.2 ГПК вр.чл. 249 ал.2 ЗЗД за опразване на стая с балкон, кухня, сервизни помещения, таван и мазе от апартамент № 2, намиращ се в [населено място], на указан адрес, с площ от 78 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение № 2 с полезна площ 10,66 кв.м. и таванско помещение с площ 7,98 кв.м. ,с посочени съседи.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторката не е доказала наличието на твърдяната договорка с ответниците да ползват временно и безвъзмездно процесния имот. В нейна тежест е било да установи това обстоятелство, но не е налице нито едно доказателство в това отношение.Същевременно ответниците са представили нот.акт, съдържащ договор, чрез който първите двама от тях са придобили ? идеална част от имота от другия съсобственик и бивш съпруг на касаторката, срещу задължение за гледане. При тези факти е счел за безпредметно да обсъжда останалите събрани по делото доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че е налице противоречиво решаване на споровете за неформалните договори за послужване от съдилищата.Цитира извадка от решение по гр.д.№788/2008 г. на Софийски градски съд, позовава се и на решение по гр.д.№1251/2013 г. на Варненски окръжен съд,за които няма данни дали са влезли в сила. Намира, че преценката на фактите,които установяват пораждането на договорните отношения на заем за послужване от въззивния съд е неправилна и е довела до постановяване на решение, което противоречи на съдебната практика на другите съдилища при подобни спорове. Твърди противоречие на атакувания съдебен акт и с решения на ВКС, като прилага такива по гр.д.№277/2007 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№1314/2009 г., ІІІ г.о., както и определение,постановено по реда на чл. 288 ГПК. Прилага и други решения на въззивни съдилища.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. В производството по чл.288 ГПК касационните жалби се селектират. Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставки за това са доказването на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общо основание е поставянето на процесуалноправен или материалноправен въпрос, обуславящ правните изводи на съда по предмета на делото , съдържащи решаващата му воля. К. съд не може да го изведе въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В случая такъв въпрос не е формулиран, изложението съдържа по своя характер оплакване за необоснованост на въззивното решение. То представлява основание по чл. 281 т.3 ГПК, което не е предмет на разглеждане в производството по селекция.При липса на общо основание, не се дължи обсъждане наличието на специфичните предпоставки за допускане на касационно обжалване,но за пълнота на изложението следва да се посочи, че не са обосновани и твърдяните допълнителни основания.Относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е длъжен да обоснове отклонение на изводите на въззивния съд от разрешенията, съдържащи се в задължителна съдебна практика при пълна идентичност на фактологията, като за целта трябва да направи съпоставка между тях и подробно да ги аргументира, което не е сторено. Приложените решения на състави на ВКС са постановени преди приемане на сега действащия ГПК и представляват съдебна , а не задължителна съдебна практика. Освен това те са неотносими към настоящия спор.Определението,постановено по реда на чл.288 ГПК според постановките на цитираното ТР- т.2, не влиза в обсега на съдебната практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо. Само влезлите в сила съдебни решения представляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но касаторът не е представил доказателства ,че приложените решения на въззивни съдилища са такива.
Н. на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2015 г. по гр.д.№4888/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: