О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
С. 23.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3080 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. Ч. от [населено място] против въззивно решение № 38 от 13.02.15г. по в.гр.д.№ 458/14г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 459 от 8.10.2014г. по гр.д.№ 1080/13г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която ОД на МВР Р. солидарно с Прокуратурата на Република България е осъдено да заплати на Г. А. Ч. сумата от 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен този иск като неоснователен, отменено е решение № 459 от 8.10.2014г. по гр.д.№ 1080/13г. на Плевенски окръжен съд и в частта, с която ОД на МВР Р. и Прокуратурата на Република България солидарно са осъдени да заплатят на Г. А. Ч. сумата от 9 070.58лв., обезщетение за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З. / пропуснати ползи от неотдаване под наем като жилище на имот на [улица] [населено място] за периода 9.06.2009г. до 11.11.2010г./, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен този иск като неоснователен и е отменено решение № 459 от 8.10.2014г. по гр.д.№ 1080/13г. на Плевенски окръжен съд и в частта, с която ОД на МВР Р. и Прокуратурата на Република България са осъдени солидарно да заплатят на Г. А. Ч. сумата от 3 980.80лв.,обезщетение за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З. / пропуснати ползи от неотдаване под наем като жилище на имот на [улица] [населено място] за периода 9.06.2009г. до 11.11.2010г./, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010г. и вместо това е постановено друго, с което и този иск е отхвърлен като неоснователен, като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част досежно претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г. и досежно претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди за двата имота за същия период 20.03.2005г. до 20.05.2013г./извън горепосочения от 9.06.2009г. до 11.11.2010г./, като съобразно изхода са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът формално се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост и недопустимост на постановения акт. Твърдението за недопустимост е обосновано с доводи за постановяване на акта от незаконсъобразен състав /поради наличие на предубеденост във връзка с разглеждане и произнасяне по предходен спор на същия жалбоподател/ и произнасяне по непредявен иск /според касатора коректната правна квалификация и по ЗЗД, а не по З./.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен въпрос и конкретно основание за допустимост/ и нейната основателност.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предмет на настоящето производство е извършването на преценка дали са налице посочените в закона основания за допустимост – поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в т. от 1 до 3 специални основания. Без поставен конкретен материално-правен или процесуално -правен въпрос от значение за изхода на спора /какъвто е настоящия случай/, за който да е възможно да се прецени наличие на специално основание за допустимост – не е възможно да се допусне касационно обжалване. Съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, защото той определя рамките, в които ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Основанията, на които се позовава касатора за неправилност и необоснованост на постановения акт по чл.281 ал.1 от ГПК са различни от теза за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и тях съдът може да разглежда само и ако допусне касационно обжалване.
Доколкото съдът дължи служебно проверка за допустимост, следва да се посочи, че наведените в жалбата доводи за недопустимост са неоснователни поради следното:
Обстоятелството, че докладчикът от въззивния състав, постановил настоящия акт е същия съдия, който е бил докладчик и при разглеждане на гр.д.№ 390/2012г. /приложено по настоящето дело като доказателство, по което е постановено решение № 305 от 30.11.2012г., влязло в сила на 12.09.2013г./ не прави акта, постановен от незаконен състав. Незаконен е съдебния състав, когато в него участва лице, което няма качеството съдия, когато състава е формиран в нарушение на изискванията на чл.20 от ГПК, когато в него е включен съдия, който не е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Евентуалните съмнения на касатора в безпристрастността на съдията-докладчик са могли да бъдат основание за иницииране на искане по чл.22 от ГПК, като преценката дали разглеждането на приключило предходно производство – с оглед конкретните обстоятелства –е лична /принадлежи на съдията/ и с оглед установената съдебна практика – тя не се отразява на допустимостта на постановения акт.
Относно възражението за коректната правна квалификация, следва да се посочи, че при наличие на специални разпоредби на З., общият ред на ЗЗД е неприложим, когато се претендират вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка последица от незаконно поддържано обвинение в извършване на престъпление, когато лицето е оправдано /вж. т.4 от ТР №3/2004г., съгласно която ЗЗД се прилага само за неуредените в З. случаи./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 13.02.15г. по в.гр.д.№ 458/14г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.