О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София 04.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1334/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Д., [населено място], Б. област, и Е. Т. Д., [населено място], Б. област, подадена от пълномощника им адвокат Е. Я., срещу въззивно решение №142 от 27.06.2011 г. по гр. дело № 28/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. С него по реда чл.294 ГПК е потвърдено решение №1193 от 13.04.2009 г. по гр.дело №1267/2007 г. на Разложкия районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по иска на Т. Л. Г. срещу касаторите, че сключеният на 23.12.1997 г. договор за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт №*, том ***, дело №****/1*** г. на нотариус при Разложкия районен съд, с който Е. Т. Д. е дарил на Е. Т. Г. апартамент, находящ се в [населено място], е привиден като прикриващ покупко-продажба и договорът е обявен за действителен като такъв за покупко-продажба. Въззивният съд е приел, че Е. Т. Д. и Т. Л. Г. са бивши съпрузи. По време на брака през 1995 г. са закупили апартамент, находящ се в [населено място] и са продали същия на 22.12.1997 г. за сумата 290 800 лв. На следващия ден – 23.12.1997 г. Е. Т. Д. е дарил на сестра си процесния апартамент. След анализ на свидетелските показания по делото въззивинят съд е приел, че страните по договора за дарение са имали съгласие за възмездно прехвърляне на правото на собственост чрез покупко-продажба.
Ответникът по касационната жалба Т. Л. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по изложените във въззивната жалба основания за недопустимост на иска; допустимо ли е симулацията на една сделка да се установява от трето неучастващо в нея лице без начало на писмено доказателство и само със свидетелски показания; произходът на средства за придобиване на имота установява ли наличие на симулация или не; следва ли при констатиране вида на прикритата сделка да се установи и какви са съществените елементи от фактическия състав на прикритата сделка и трябва ли да се зачитат показанията на свидетел, който е бил осъден по подадена от страна по делото тъжба за престъпление по чл.146 НК. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №1 от 17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г., ОСГК на ВКС и са представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №142 от 27.06.2011 г. по гр. дело № 28/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд трябва да се произнесе по изложените във въззивната жалба основания за това, но той е длъжен и служебно без да са посочени основания да обезсили такова решение. В случая въззивният съд е изпълнил това свое задължение, но е приел, че първоинстанционното решение е постановено по допустим иск за прогласяване нищожността на сделка като симулативна по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд при повторното разглеждане на делото е изпълнил и задължителните указания на ВКС, според които в случая ищецът не е страна по договора за дарение, а е трето лице, поради което свидетелските показания за разкриване на симулацията са допустими без начало на писмено доказателство. Произходът на средства за придобиване на имот не доказва симулация. Той трябва да се преценява с оглед на всички установени обстоятелства по делото. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД като съдът е длъжен да посочи и неговите съществените елементи, но в случая не е искано допълване на решението. Гласните доказателства според разпоредбата на чл.136 ГПК/отм./ и чл.172 ГПК се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост и с оглед на всички доказателства по делото.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №142 от 27.06.2011 г. по гр. дело № 28/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Т. Д., [населено място], Б. област, и Е. Т. Д., [населено място], Б. област, да заплатят на Т. Л. Г., [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.