3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
С. 13.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4838/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. и З. Н. Б., подадена от пълномощника им адв. Р. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б възз. с-в, от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 19541/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І ГО, 51 с-в, от 01.10.2014г. по гр.д. № 9774/2013г., с което е отхвърлен предявеният от И. и З. Б. против [фирма] иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 25 000 лв., частично предявена от пълния размер 43 800 лв., съставляваща неустойка поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването за периода от 06.03.2010г. до 06.03.2013г.
Ответникът [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му юрисконсулт В. Ж. И. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. и З. Б. против [фирма] иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 25 000 лв., частично предявена от пълния размер 43 800 лв., съставляваща неустойка поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването за периода от 06.03.2010г. до 06.03.2013г. по съображения, че неустойката е ограничена в рамките на 90 дни съгласно чл. 44, ал. 2 от Общите условия, считано от получаване от електроразпределителното предприятие на уведомление за прекъснатото електроснабдяване. Приел е за установено от фактическа страна, че заради незаплатената сума от 149.34 лв., начислена след направена корекция, електрозахранването на първия етаж на жилищната сграда на ищците е било преустановено от ответника за периода 22.10.2009г. – 17.05.2013г. Приел е, че прекъсването на електрозахранването е неправомерно защото, на първо място, не се установява да е спазен редът по чл.123, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗЕ (в първоначалната им редакция) и чл.38 от действащите между страните по делото Общи условия – не се установява да е налице искане на крайния снабдител в това отношение. На второ място прекъсването е в нарушение на закона, тъй като по съдебен път е призната недължимостта на сумата от извършената корекция, т.е. отречено е основанието, на което е преустановено електрозахранването. От правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 44 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], в сила от 26.11.2007г., е предвидена договорна неустойка, която електроразпределителното предприятие дължи на потребителите, когато те са останали по негова вина без електрическа енергия повече от 24 часа. Неустойката обаче е ограничена в рамките на 90 дни, считано от получаване от електроразпределителното предприятие на уведомление за прекъснатото електроснабдяване. Над този период потребителите следва да търсят обезвреда по общия ред, като докажат вредите си. В случая ищците имат право на неустойка по чл. 44 от Общите условия за периода 22.10.2009г. – 19.01.2010г. (90 дни), но не и за период след 19.01.2010г., който е предмет на предявения иск.
К. И. и З. Б. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „ограничен ли е максималният размер на неустойката до 90 дни от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Общите условия на [фирма], тълкувана съобразно чл. 20 ЗЗД” и „допустимо ли е тълкуване на договор или отделна негова клауза, ако действителната воля на страните е ясна и безспорна”. За установяване на противоречие по първия въпрос прилагат решение № 207/2012г. по т.д. № 580/2011г. ТК, ІІ т.о. ВКС, решение № 81/2012г. по т.д. № 204/2012г. ТК, ІІ т.о. ВКС и решение № 105/2015г. по гр.д. № 5920/2014г. ІІІ г.о. ВКС, а по втория от поставените въпроси – решение № 16/2013г. по т.д. № 218/2012г. ІІ т.о. и решение № 482/2012г. по гр.д. № 1421/2010г. І г.о. ВКС.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия от поставените от касаторите въпроси предвид противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика на ВКС относно предназначението и характера на предвидения в Общите условия 90 дневен срок.
На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 500 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б възз. с-в, от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 19541/2014г.
Указва на И. Н. Б. и З. Н. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 500лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: