О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 10.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година в състав:
П РЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 183 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Г” Е. чрез а. С срещу решения на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ от 04.08.2008 г. и от 11.11.2008 г. по гр.д. № 46/2008 г., с първото от които е обезсилено отхвърлително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 381/2006 г. и е прекратено производството по предявения от касатора иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, а с второто е поправена явна фактическа грешка в първото решение.
Касаторът поддържа, че обжалваните решения са неправилни, а като основание за допускане на касационното обжалване визира всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Излага подробни и конкретни съображения относно предмета на предварителните договори, който въпрос е разрешен от ПАС в противоречие с практиката на ВС – решение на ОСГК и на два отделни състава /за първото решение/ и за приложимия закон /ГПК – отменен или нов/ относно поправката на явна фактическа грешка /за второто решение/.
Ответните страни – М. н. П. и. М. и. София оспорват допускането и по същество и основателността на касационното обжалване по съображения в писмени възражения – становища.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационните жалби на “Г” Е. срещу решенията на ПАС поради следните съображения:
Пред ПОС е предявен иск от настоящият касатор срещу М. н. П., а при условията на евентуалност и срешу. М. и. София за обявяване за окончателен на предварителен договор за наем на недвижим имот, материализиран в чл.11 в сключен между ищеца и М. н. П. договор за поръчка, свързана със същия имот. Процесният имот е предмет на договор за наем от 11.09.2003 г. между ищеца и М. н. П., по който ответникът е наемодател, а ищецът – наемател. По-късно е сключен и договор за поръчка – от 01.11.2003 г., по силата на който на ищеца е възложено да организира за сметка на наемодателя ремонт на наетия имот, като вместо възнаграждение за това ще се подпише нов наемен договор за имота или анекс към стария за нов тригодишен срок при същите условия, каквито са в първоначалния договор за наем
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.19 ал.3 ЗЗД срещу двамата ответници, а ПАС е обезсилил решението му и е прекратил производството по делото. ПАС е приел недопустимост на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД на две основания:
1. Чл.19 ал.3 ЗЗД се отнася само за договори, за които се изисква нотариална или писмена форма като условие за действителността им, а в случая се касае за наемен договор, за който законът не изисква такава форма.
2. Липса на правен интерес, доколкото в чл.11 от договора за поръчка е изразено общо съгласие на страните за сключване на нов договор за наем или анекс към стария само след изпълнение на поръчката, без други допълнителни условия. Поръчката е изпълнена, за което страните нямат спор, договорът за наем е продължил да съществува с нов срок, при което няма правен интерес да се иска обявяването за окончателен на съществуващ наемен договор.
С последващо решение от 11.11.2008 г. по реда на чл.248 ГПК ПАС е поправил явна фактическа грешка в постановеното си решение, относно номера и датата на решението и номера на делото на първоинстанционния съд – ПОС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК. Преценката за допускане се извършва от ВКС /чл.288 ГПК/ въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в касационната жалба или в приложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая релевират разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По касационната жалба срещу решението на ПАС от 04.08.2008 г. Като съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси касаторът определя въпросът за приложното поле на предварителния договор, който е разрешен в противоречие с практика на ВКС – цитирани три решения на ВС – на отделни състави и на ОСГК, както и въпросът за правния интерес от предявяването на иска, който е разрешен от ПАС в противоречие с разрешението в първоинстанционното решение. Касаторът поддържа още, че спорът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, без да излага съображения за наличие на това основание.
Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Вярно е, че разрешението от ПАС относно предмета на предварителния договор – че се отнася само за договори, за които се изисква нотариална или писмена форма като условие за действителността им, е в противоречие с цитираната от касатора практика, а именно решение № 564/1978 г. на ВС и решение № 103/1957 г. на ОСГК на ВС. Решение 1430/1955 г. е неотносимо към приетото от ПАС първо основание за недопустимост на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, свързано с предмета на предварителния договор и възраженията на касатора, а също и към второто прието от ПАС основание за недопустимост на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, свързано с правния интерес. Но това противоречие не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като ПАС е приел недопустимост на предявения иск, респ. постановеното първоинстанционно решение и на второ основание, независимо от първото основание, а именно липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД. Относно това основание касаторът поддържа само, че разрешаването на този съществен въпрос – за правния интерес, е в противоречие с приетото от първоинстанционният съд. Подобно противоречие не се включва в хипотезите на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, визиращи влезли в сила решения, а не инстанционните решения по конкретното дело. За наличието на т.3 по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не излага никакви конкретни съображения, а само бланкетното позоваване на разпоредбата не обуславя наличието й.
По касационната жалба срещу решението на ПАС от 11.11.2008 г. Като съществен процесуалноправен въпрос касаторът определя този за приложимия закон – ГПК – отменен или нов относно поправката на явна фактическа грешка на решение, постановено по отменения ГПК. Поддържа всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, без да сочи конкретна практика – позовава се на противоречиво разрешаване, без да излага каквито и да са конкретни доводи за наличие на цитираните в закона хипотези.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че така подадените касационни жалби на “Г” Е. не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване на решенията на ПАС от 04.08.2008 г. и от 11.11.2008 г. по гр.д. № 46/2008 г.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на. М. и. София, направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. Съдът не присъжда на втория ответник, направените за настоящата инстанция разноски, в размер на 300 лв. адвокатски хонорар, тъй като няма искане от същата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решенията на Пловдивски апелативен съд 04.08.2008 г. и от 11.11.2008 г. по гр.д. № 46/2008 г.
ОСЪЖДА “Г” Е. – съдебен адрес гр. П., бул. “Ш” № 165 ет. 2 чрез а. С да заплати на. М. и. София, гр. С., ул. Братя М. ” № 27 направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.