3
определение по гр.д.№ 5362 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 12.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5362 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 744 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№ 707 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която е изменено решение № 270 от 27.01.2016 г. по гр.д.№ 4579 от 2015 г. на Пловдивския районен съд като по същество са уважени предявените от А. Х. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде на ищеца битова сграда, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 240 кв.м., находяща се в поземлен имот № 031125 по картата на землището на [населено място], м.“М“ и с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на намиращите се в същия имот негови собствени обекти /битова сграда, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 204 кв.м., работилница, представляваща едноетажна масивна постройка с разгърната застроена площ от 90 кв.м. и пречиствателно съоръжение, представляващо вкопан в земята утайник, покрит с желязо-бетонни капаци и бетоново съоръжение, заустени към реката с канализация с площ от 45 кв.м./ за периода от 06.08.2013 г. до 06.01.2015 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика /решение от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 111 от 2012 г. на Районен съд- Балчик, решение № 5 от 08.01.2016 г. по в.гр.д.№ 587 от 2015 г. на Варненския апелативен съд, решение от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 149 от 2015 г. на Районен съд- Попово, решение от 30.06.2015 г. по в.гр.д.№ 484 от 2015 г. на Плевенския окръжен съд, ППВС № 1 от 28.05.1979 г., решение № 119 от 11.06.2012 г. по в.гр.д.№ 220 от 2012 г. на Сливенския окръжен съд, решение от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 3488 от 2011 г. на Пазарджишкия районен съд, решение от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1691 от 2009 г. на Кюстендилския районен съд, решение № 7 от 06.02.2013 г. по в.гр.д.№ 739 от 2012 г. на Сливенския окръжен съд/ по следните правни въпроси:
1. Какво се има предвид под „правни основания“ по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС- само производните правни способи или и първичните такива ?
2. Дали при наличие на нотариален акт за покупко-продажба на няколко обекта /сгради/, които не са подробно описани по отделно, но са част от общата закупена квадратура, владението върху тях е установено на правно основание, годно да направи владелеца собственик на оригинерно основание ?
3. Може ли съдът, прилагайки съдебното начало, да определи вместо ищеца дали същият прави отказ или оттегля част от предявената претенция?
4. Следва ли да бъде уважен иск за неоснователно обогатяване, без да са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.12.2016 г. ответникът А. Х. В. оспорва жалбата. Моли решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното решение на 06.06.2016 г., а касационната жалба е подадена на 06.07.2016 г./.
За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за спорния обект /битова сграда/, въззивният съд е приел, че ищецът А. Х. В. е собственик на трите претендирни от него обекта /битова сграда, работилница и пречиствателно съоръжение/ по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 07.07.2008 г. на публичен изпълнител и договори за дарение и за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № 102 от 30.07.2013 г. и № 108 от 06.08.2013 г. и че ответното дружество ги владее без основание. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че е придобил битовата сграда още преди ищеца- по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 139 от 26.06.2008 г., тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че предмет на договора от 26.06.2008 г. са други сгради в същия имот, а не процесната битова сграда. Приел е за неоснователно направеното от ответника възражение за придобиване на битовата сграда по давност, тъй като ответникът не я е владял повече от 10 години- владял я е в периода от 26.06.2008 г. до завеждане на исковата молба на 20.04.2015 г. Счел е, че необходимият срок за придобиване по давност е 10 години по чл.79, ал.1 ЗС, а не 5 години по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като ответникът е недобросъвестен владелец на тази сграда- не е имал правно основание за владението си по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС /нотариалният акт № 139 от 26.06.2008 г., на който се позовава ответника, не се отнасял за процесната сграда/. За да уважи исковете по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е доказан целия фактически състав на неоснователното обогатяване.
1. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение първият поставен правен въпрос /какво се има предвид под „правни основания“ по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС- само производните правни способи или и първичните такива/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е формирал правните изводи на съда в обжалваното решение. По този въпрос, обаче, не са налице специалните основания за допускане на касационното обжалване. Няма противоречива съдебна практика по въпроса. Напротив, има задължителна практика /т.III, 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. /, според която правни основания по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административните актове с вещноправни последици и конститутивните съдебни решения за прехвърляне право на собственост или ограничено вещно право. Не са годни правни основания по чл.70, ал.1 ЗС нищожните сделки, с изключение на тези с опорочена форма за валидност- сделки в предписаната от закона форма, но с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта. Приетото в обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд съответства на тази задължителна съдебна практика- съдът е приел, че осъществяваното от [фирма] владение върху процесната битова сграда е недобросъвестно, тъй като дружеството не е имало правно основание за това владение /нотариалният акт, на който то се позовава като основание за това владение, не се отнася до процесната сграда, а до други построени в същия поземлен имот сгради/. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на горепосочената съдебна практика.
2.Вторият поставен въпрос /дали при наличие на нотариален акт за покупко-продажба на няколко обекта /сгради/, които не са подробно описани по отделно, но са част от общата закупена квадратура, владението върху тях е установено на правно основание, годно да направи владелеца собственик на оригинерно основание/ не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е неотносим към настоящото дело, по което не е установено ответникът да разполага с нотариален акт за процесните обекти. Напротив, установено е, че нотариалният акт № 139 от 26.06.2008 г., на който се позовава ответникът, не касае процесните три обекта, а е за други намиращи се в същия поземлен имот сгради.
3. Третият поставен въпрос /може ли съдът, прилагайки съдебното начало, да определи вместо ищеца дали същият прави отказ или оттегля част от предявената претенция/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът по настоящото дело не е определял вместо ищеца какъв да бъде размера на претенцията му по чл.59 ЗЗД, нито дали ищецът прави отказ или оттегля част от претенцията си. В исковата молба ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетения за лишаването му от ползване на процесните три обекта през периода от 06.08.2013 г. до 06.01.2015 г. както следва: 8 160 лв. за ползването на битовата сграда, 3 600 лв. за ползването на работилницата и 8 000 лв. за ползването на пречиствателното съоръжение. В съдебно заседание от 23.11.2015 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че намалява размера на искове по чл.59 ЗЗД, които следва да се считат предявени до посочения в заключението на съдебно-икономическата експертиза размер от 7 603 лв. /5 757,80 лв. обезщетение за ползването на битовата сграда, 1 590,60 лв. обезщетение за ползването на работилницата и 255 лв. обезщетение за ползването на пречиствателното съоръжение./. Именно до тези посочени от ищеца размери се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение: поради това е обезсилил първоинстанционното решение по исковете по чл.59 ЗЗД за сумите над горепосочените и е уважил исковете само до заявените в съдебно заседание от 23.11.2015 г. намалени размери.
4. Четвъртият поставен въпрос /следва ли да бъде уважен иск за неоснователно обогатяване, без да са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД/ също не е въпрос по смисъла на чл-280, ал.1 ГПК, тъй като не е обосновал изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че исковете по чл.59 ЗЗД са основателни, въпреки че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, а напротив- приел е, че ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД и поради това тези искове са основателни.
Поради всичко гореизложено и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 744 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№ 707 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. Х. В. със съдебен адрес: [населено място], бул.“6-ти септември“ № 152, ет.4, офис 4-4Б, чрез адв.О. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.