2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№790
София, 15.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. плюс”Е. срещу Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 67 от 02.06.2010 год. по т.д.№ 549/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Произнасяйки се по предявен от С. В. Ш. иск с правно основание чл.365 т.3 вр.чл.29 ЗТР, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на А. плюс”Е., че с на 26.06.2009 год. Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство – доклад на ликвидатора с невярно съдържание за липса на задължения, което е довело до заличаването на [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Тезата на касатора по приложимостта на т.2, произтича от твърдението, че преценката на БАС по основателността на иска (налице ли е вписване на несъществуващо обстоятелство) е в противоречие с Решение № 161 от 13.03.2006 год. по т.д.№ 429/2005 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. Основанието по т.3 – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът свързва с въпроса дали вписването на заличаване на дружество в ликвидация съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство, ако е била налице отправена от кредитор покана за плащане в срока на ликвидацията.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че от съдържането на изложението може да бъде изведен следния правен въпрос: „Вписаното на основание чл.273 ал.1 ТЗ заличаване на дружество в ликвидация, може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен”. По почти същия правен въпрос се е произнесъл ВКС с необжалваемото решение на І т.о., посочено по-горе.
Това налага допускането на касационен контрол на въззивното решение по посочения правен въпрос, а правилността му е въпрос по съществото на спора. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 90 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 90 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока за внасяне на държавна такса и с оглед изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.