Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 05.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 394 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. И. срещу въззивно решение от 21.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 2334 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 04.10.2011 г. по гр.д. № 8921 /2011 г. на Варненския районен съд, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 27.05.2011 г. на основание чл.190,ал.1,т.3 вр. чл.188, т.3 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „технолог – 1” при ответника и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4,258 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 28.05.2011 г. до 28.09.2011 г., 306.03 лева и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение и основателност на исковете и. Въззивният съд е приел, че работодателят е спазил изискването на чл.193 КТ и че ищецът е извършила посочените в т.1 и т.3 от заповедта за дисциплинарно наказание системни нарушения на трудовата дисциплина, които са описани в заповедта и установени с рапорт, обяснения, заповеди и свидетелски показания : по т.1. ищецът е представила болнични листове (два) за период от 14.03.2011 г. до 28.03.11 г. след изтичане на два дни от издаването им и не е уведомила своевременно работодателя си (прекия си ръководител) за отпуск по болест с оглед създаване на организация по разпределение на задълженията, а го е уведомила едва на 21.03.2011 г., когато я попитали по телефона, с това е допуснала нарушения по чл.9,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза; по т. 3. в пет поредни дни (28, 29, 30, 31. март и 1. април 2011 г., посочени по часове) ищецът не е уплътнявала работното си време, като е разглеждала сайтове в интернет, които не са свързани с трудовите и задължения, за което при проверка са направени записи с компютърна програма, която прави снимка на монитора на всеки 30 секунди. Въззивният съд е приел, че е установена системност – общо за обсъдените нарушения по т..1 и т.3 от заповедта, след което е приел, че тежестта на извършените нарушения съответства на тежестта на наложените наказания.
Във връзка с довода си за неправилност на въззивното решение, че двете (според жалбоподателя) нарушения на трудовата дисциплина, които въззивният съд е приел за доказани – по т.1 и т.3 от заповедта за дисциплинарно наказание, не са системни, щом са по-малко от три, жалбоподателят извежда материално-правния въпрос, дали могат да бъдат системни по-малко от три нарушения на трудовата дисциплина, за който твърди че е обуславящ и разрешен в противоречие с посочени съдебни решения.
Въпросът дали установените дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание, са системни, е по приложението на чл.190,ал.1,т.3 КТ, и е обусловил изводите на въззивния съд, който е приел, че нарушенията са системни.
Но въззивният съд не е разрешил въпроса за наличието или липса на системност така, както твърди жалбоподателят, а е приел, че във всяка една от точките първа и трета от заповедта са посочени и установени по повече от едно отделни нарушения (по т.1 са поне две, а по т.3 са пет), следователно те са системни. Поради което и разрешението на въззивния съд не противоречи на установената съдебна практика, че системни са три и повече отделни нарушения на трудовата дисциплина.
Поради изложеното не е установено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатска защита е основателно за сумата 650 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 2334 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., г.о.
Осъжда А. Н. И. с ЕГН [ЕГН],от [населено място], местност „”, ул., № , да заплати на
[фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.