О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 25.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 225 от 16.10.2017 год. по т.д.№ 186/2017 год. на Великотърновския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 43 от 15.03.2017 год. по т..№ 43/2017 год. на Русенския окръжен съд. С това решение е бил уважен предявеният от С. Г. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 15374.75 евро.
Произнасянето на ОС-Русе и ВТАС е обусловено от произнасяне по твърдението на ищеца за нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.143 т.10 З. за недействителност на клаузи в анекси към договор за банков кредит.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касация С. С. в представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор на процесуалния си представител е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение, възлизащо на 1100 лв..
Становището на настоящия съдебен състав, че сочените от касатора предпоставки та чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от С. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Твърдението му по исковата молба е, че поради неравноправност на клаузи за формиране на лихвения процент в анекси към сключен договор за банков кредит № 2356 от 20.05.2008 год., ответникът е получил без основание (надвзел) суми, които са недължими, поради нищожност на клаузите за определяне на договорната лихва – твърдения, обективиращи основанието по чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.143 вр.чл.146 З..
Русенският окръжен съд е уважил иска. Мотивирал се е с това, че размерът на дължимата лихва бил уговорен в договора, като подлежащ на формиране от два компонента – едномесечният E. плюс надбавка от 2.211 пункта. Било е постигнато съгласие, че договорения лихвен процент, формиран по този начин, не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимостта от увеличаването му най-малко с един пункт. Началният размер на лихвата е бил 6.60%. Анексите към договора, чрез които е бил увеличаван, са определяли размера, включвайки и трети компонент – премия, определена в размер от 0 до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари. Включването на този трети компонент е по решение на Управителния съвет на банката. Счел е клаузите за нищожни, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 т.10 З., а възражението на ответника, че те са индивидуално уговорени, за неоснователни.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ВТАС е приел, че тя е неоснователна. Апелативният съд също е счел, че клаузата с която [фирма] едностранно е въвел третият компонент на лихвата, наречен „премия” без това да е предвидено в сключения договор, е нищожна. Поради това размерът на годишния лихвен процент би следвало да се определя като сбор от базовия лихвен процент, представляващ едномесечния E. и договорената надбавка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил следните въпроси: „1./ Неравноправна ли е договорката между страните по договор за банков ипотечен кредит за фиксиране на лихвата и нищожността на една част от една клауза, влече ли нищожност и на друга част от клаузата?; 2./ Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл.144 ал.2 и ал.3 З.?”.
Преди всичко, следва да се посочи, че основанията по чл.280 ал.1 са взаимно изключващи се, ако са въведени по отношение на едни и същи въпроси, както е в случая.
Първият от въпросите няма характеристиката на обуславящ правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Това е така, предвид факта, че въззивният съд, прогласявайки за нищожна тази част на едностранно изменената клауза, чрез която е прибавен компонентът „премия”, не е приел, че възнаградителна лихва не се дължи, а редуцирал размера и до първоначално договорената.
По отношение на втория от посочените въпроси, също липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол. В случая, по отношение на конкретния казус, хипотезата на чл.144 ал.3 З. е неприложима. Условията при които кредитодателя е запазил правото си едностранно да измени лихвения процент са посочени в договора, както първоинстанционния, така и въззивния съд са обсъдили възраженията му и обстойно са се мотивирали защо предпоставката на чл.144 ал.2 З. не е налице. Т.е. поставеният от касатора въпрос е по-скоро хипотетичен, а не обуславящ правната преценка по делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1100 лв., съобразно заплатеното в брой адв.възнаграждение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 225 от 16.10.2017 год. по т.д.№ 186/2017 год. на Великотърновския апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-831919536 да заплати на С. Г. С. с ЕГН-[ЕГН] сумата 1100 лв., на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.