2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№387
София,17.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 916 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Ц. Д. срещу Решение № 803 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 932/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 10000 лв. и до 100000 лв. предявеният от Д. срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ.
Ищецът е пострадал в ПТП на 25.09.2008 год. Увреждащият лек автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], поради което Д. е предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата 100000 лв. срещу него.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС също е приел, че за търпените от Д. болки и страдания справедливото обезщетение следва да бъде 10000 лв., като законната лихва се дължи от датата на деликта.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът счита, че касационен контрол следва да бъде допуснат за унифициране на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания няма.
Налице е основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на втория въпрос, който може да бъде изведен от съдържанието на изложението – релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането. По този въпрос липсва задължителна съдебна практика, а и произнасянето по него би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, касационен контрол за произнасяне по този въпрос ще следва да бъде допуснат.
Ищецът-касатор е освободен от внасянето на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 803 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 932/2010 год. на Софийски апелативен съд в обжалваната част с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 10000 лв. и до 100000 лв. предявеният от Д. срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.