2
определение по гр.д.№ 5073 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 22.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5073 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Г. и В. Р. А. срещу решение № 186 от 01.07.2016 г. по в.гр.д.№ 191 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 13.10.2015 г. по гр.д.№ 150 от 2004 г. на Районен съд- Каварна в частта му за отхвърляне на предявения от Р. И. Г. и В. Р. А. срещу Ж. А. Я., А. Г. К. и Ж. Г. Н. /последните двама като наследници на починалата в хода на делото ответница К. А. К./, Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., К. Х. П., Д. Х. С., Г. Р. А., К. Н. А., М. Н. Б., М. И. Г. и Р. П. П. искове за делба на следните 2 недвижими имота: 1. Нива с площ от 118,993 дка, трета категория, находяща се в м.“Гемиджия“ по плана на [населено място], представляваща имот с № 004004 по плана за земеразделяне, понастоящем разделен на три имота: ПИ с идентификатори 39493.4.83 с площ 29 748 кв.м., ПИ с идентификатор 39493.4.84 с площ 29 748 кв.м. и ПИ с идентификатор 39493.4.85 с площ от 59 496 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-25 от 30.03.2006 г. и 2. пасище, мера с площ от 3,999 дка, трета категория, находящо се в м.“В Елнеза“ по плана на [населено място], представляващо имот с № 036049 по плана за земеразделяне, а понастоящем ПИ с идентификатор 39493.36.49 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-25 от 30.03.2006 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- поради противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС по поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси и поради произнасянето на въззивния съд по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 17.10.2016 г. ответниците по жалбата Г. Р. А., В. А. Н., Ж. Г. Н. и М. Н. Б. оспорват жалбата. Молят решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване.
Останалите ответници М. И. Г., Ж. А. Я., Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., К. Х. П., Д. Х. С., А. Г. К., Р. П. П. и К. Н. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 11.07.2016 г., а касационната жалба е подадена на 10.08.2016 г./.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на горепосочените два земеделски имота, въззивният съд е приел, че съделителите, макар и наследници на бившия собственик на тези имоти- Г. А. И., починал през 1970 г., към настоящия момент все още не са си реституирали правото на собственост върху тези имоти. Прието е, че съдебното решение по предявения и уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /решение № 326 от 25.10.2007 г. по в.гр.д.№ 195 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд, влязло в сила на 16.12.2010 г./ няма конститутивно действие. Въз основа на това решение наследниците на Г. И. е следвало да поискат да бъде изменено по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ решението на ОСЗ- [населено място], с което процесните два имота са били възстановени на наследниците на двама от синовете на общия наследодател Г. А. И.- Н. и Р. А.. Приел е, че представеното решение № 180-1 от 18.09.2009 г. на ОСЗ- [населено място] не е решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗЗ /макар с него да се променя само адресата на вече възстановеното право на собственост върху процесните земеделски земи/, а второ решение по заявление вх.№ 02925 от 24.02.1992 г. на А. Г. А. и като такова е нищожно поради липса на компетентност на ОСЗ да постановява второ решение по едно и също заявление. В съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че тъй като в случая не се касае за материална незаконосъобразност, а за нищожност на административния акт /решението на ОСЗ- [населено място]/ съдът е компетентен служебно да се произнесе по валидността на това решение, независимо от това дали от него черпят права и двете страни по делото. Изрично е посочил, че ищците имат право да подадат заявление за изменение на решение № 1626 от 10.02.1994 г. и че по това заявление ОСЗ- [населено място] е длъжна да постанови решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ за изменение на решението от 10.02.1994 г. в полза на всички наследници на Г. А. И., което решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ би представлявало един нов юридически факт, въз основа на който наследниците на Г. И. биха могли да предявят нов иск за делба на процесните два земеделски имота.
Така постановеното решение противоречи на задължителната съдебна практика /посочените от касаторите Тълкувателно решение № 1 по гр.д.№ 1 от 07.10.1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 39 от 27.03.2015 г. по гр.д.№ 4200 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и др./ по следния посочен от касаторите и доуточнен от ВКС правен въпрос: По дело за собственост или за делба, при решаване на въпроса за собствеността върху недвижим имот- земеделска земя, следва ли съдът да зачете решение на ОСЗ /поземлена комисия/, с което след влизане в сила на решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само се променя адресата на вече възстановено право на собственост върху земеделските земи- предмет на делото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 01.07.2016 г. по в.гр.д.№ 191 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.