О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 06.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 483 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Оптикс“А. срещу решението от 02.07.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено решението от 06.04.2007 год. по т.д. № 13/2006 год. на П. окръжен съд в частта с която е отхвърлен предявеният от „Оптикс“А. срещу „Ектрон“А. иск с правно основание чл.79 вр.чл.99 ал.1 ЗЗД за сумата 56700 лв., произтичаща от цедирано вземане и е прекратено производството по този иск, като недопустимо. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта с която са присъдени разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че цедираното вземане не е било парично, не е било заявено в 6-месечни срок по § 6а ЗППДОбП (отм.), като освен това искът е погасен с изтичането на 5-годишна погасителна давност. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал на това, че същото вземане е било заявено за прихващане в друго съдебно производство, което е приключило с влязло в сила решение. Решението по другото дело е постановено по иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ между същите страни, като ответникът по това дело „Оптикс“А. е направил възражение за извънсъдебно прихващане. Съдилищата са приели, че задължението по цесията е непарично и затова не може да бъде прихванато с паричното задължение за плащане по търговската продажба. Апелативният съд е приел, че отношение на това вземане се простират обективните предели на СПН – чл.221 ал.2 ГПК (отм.), поради което ПАС е приложил чл.224 ГПК (отм.).
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът подържа становището, че по отношение допустимостта на иска, ПАС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, сочеща, че когато възражението за прихващане е отхвърлено поради неизискуемост или некомпенсируемост на вземането – СПН не се формира. Счита, че тезата на въззивния съд е и в противоречие с правната доктрина по отношение прилагането на чл.221 ал.2 ГПК (отм.), като касаторът се позовава и на това, че произнасянето по такъв съществен правен въпрос би бил от значение за точното прилагане на чл.221 ал.2 ГПК-1952, респ. чл.298 ал.4 ГПК-2007. Изложено е бланкетно и твърдението, че се касае за въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта на иск за вземане, което е било предмет на възражение за прихващане в друго съдебно производство е от съществено значение както за преценка на практиката на ВКС, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.221 ал.2 ГПК (отм.) и чл.298 ал.4 ГПК.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 1134 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.07.2008 год. по т.д. № 436/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на „Оптикс“А. , че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1134 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.