3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№818
София, 04.11. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Тотка Калчева
Вероника Н.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3675 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [фирма] и П. Х. П. срещу Решение № 1798 от 28.08.2014 год. по т.д.№ 377/2014 год. на Софийския апелативен съд.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил Решение № 696/11.04.2013 год. по т.д № 1766/2011 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на солидарно за ответниците-касатори задължение в размер съответно на 57152.04 евро и 93010.56 евро за което по реда на чл.417 т.9 ГПК въз основа на 2 бр. записи на заповед, издадени на 13.08.2008 год. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на два въпроса, а именно: „1./ Когато в производството по чл.422 ал.1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК (запис на заповед), ответникът е повдигнал обосновано възражение за наличие на каузално правоотношение и ищецът премине към установяване на своето вземане и в контекста на това каузално правоотношение, към кой момент следва да се установи съществуването на вземане по каузалното правоотношение – към падежа (респ.към момента на предявяване на записа на заповед за плащане) или към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?; 2./ Може ли в производството по чл.422 ал.1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК (запис на заповед), да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане, което не е съществувало (не е било възникнало) или не е било изискуемо към падежа на конкретната ценна книга?”.
Позоваването е на Решение № 108/22.07.2014 год. по т.д.№ 2418/2013 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и на Решение № 86 от 18.06.2013 год. по т.д.№ 139/2012 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касаторите считат, че по отношение на посочените въпроси е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като са налице влезли в сила решения на други съдилища, даващи различно разрешение на поставените въпроси от възприетото от САС с обжалваното решение.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация от [фирма], изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат, тъй като правните въпроси по които се е произнесъл ВКС в цитираните решения са различни от сочените от касаторите.
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължения, за които на 13.08.2008 [фирма], представляван от П. П. е издал 2 бр. записи на заповед за различни суми, авалирани от [фирма], представляван от П. П. и от П. П. в качеството на физическо лице. Падежът на задължението по записа на заповед за плащане на сумата 57152.04 евро е 01.09.2008 год., а падежът на задължението за плащане на сумата 93010.56 евро по втория запис на заповед, е 01.09.2009 год. Обстоятелството, че абстрактните сделки имат характер на обезпечителни по отношение на договор за лизинг е въведено от ответниците по иска по чл.422 ал.1 ГПК и не се оспорва от ищеца [фирма].
Твърдението на издателя и авалистите е, че с първия от менителничните ефекти е обезпечено изпълнение на задълженията за плащане на лихвите по 12-те лизингови вноски за първата година на договора, а с втория – плащането на сбора от самите вноски. Поради погасяване на тези задължения преди заявлението по чл.417 ТЗ, сумите по записите на заповед не се дължат.
Тезата на ищеца е, че записите на заповед обезпечават изпълнението на всички задължения по договора за лизинг, вкл.наказателни лихви и такси, поради което съществува неудовлетворено негово вземане, което следва да бъде установено в рамките на производството по чл.422 ал.1 ГПК.
Съдилищата са приели, че с чл.5.1 от договора, лизингополучателят е поел задължението да обезпечи „всички искове на лизингодателя”, чрез учредяване на поисканото обезпечение, което безспорно се състои в издаването на записи на заповед вкл. и за посочените суми. Тезата на издателя и авалистите на менителничните ефекти, че те обезпечават само задължението за лихви за гратисния период и лизинговите вноски за първата година, е счетена за оборена. Основателността на иска е преценена спрямо наличието на неизпълнени задължения по договора за лизинг, падежирани към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и възлизащи на 296862.84 лв. , като САС се е позовал на това, че след 13.07.2009 год. лизингополучателят е спрял плащането на задълженията си по договора.
Становището на настоящия съдебен състав, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по посочени по-горе въпроса, се основава на следното:
С цитираните по-горе решения на ВКС, съставляващи задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, съдът е приел, че релевантен за установяване съществуване на задължението за което заповедта за изпълнение е издадена по реда и на основание чл.417 т.9 ГПК е неговия падеж, съобразно посочения в менителничните ефекти, независимо, че те са издадени за обезпечаване изпълнението на каузална сделка.
Произнасянето на въззивния съд противоречи на правните въпроси по които се е произнесъл ВКС, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
При наличието на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по отношение на същите въпроси, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е неприложимо.
Касаторите ще следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2715.50 лв. и представят вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1798 от 28.08.2014 год. по т.д.№ 377/2014 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [фирма] и П. Х. П., че следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2715.50 лв. и да представят вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.