1
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№331
София, 30.04. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1085 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 790 от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1704/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е оставил в сила решението от 22.05.2008 год. по гр.д.№ 2195/2006 год. на Софийски градски съд.
Софийски градски съд е бил сезиран от В. Й. М. с иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ за сумата 25000 лв. и иск с правно основание чл.84 ал.3 ЗЗД – законната лихва върху посочената сума от датата на деликта – 10.01.2003 год. и до окончателното плащане.
Твърдението на ищцата е, че в резултат на ПТП на 10.01.2003 год., настъпило по вина на Ц. Д. С. – правоспособен водач на л.а.”Мерцедес” е починал В. С. Г. с когото тя е живяла от 1984 год. на съпружески начала и от съвместното им съжителство е роден синът им С. Г.. По отношение на С. е налице приключило наказателно производство в рамките на което са били предявени от В. М. и С. Г. граждански искове. Тези искове са били уважени за по 25000 лв. Няма спор, че ЗК”Л. И.” има качеството на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил. Твърдението на ищцата е, че липсва плащане от страна на делинквента и това обстоятелство не е оспорено в рамките на настоящето производство.
Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ЗК [фирма] следва да бъде ангажирана за исковата сума, ведно със законната лихва от датата на деликта. До същият извод е стигнал и въззивния съд, поради което е потвърдил отхвърлителното решение на СГС.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящият правен въпрос, който следва от изложението, е: Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност”. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК ЗК [фирма] свързва с липсата на „съдебна практика, относима спрямо казуси, аналогични на настоящия”.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде допуснат касационен контрол поради това, че по същия въпрос, свързан с допустимостта на иска е образувано на основание чл.292 ГПК производство пред ОСТК за постановяване на тълкувателно решение. Това налага спирането и на настоящето производство на същото основание.
На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК касаторът ще следва да внесе държавна такса в размер на 500 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 790 от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1704/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Указва на ЗК [фирма], че следва да внесе държавна такса в размер на 500 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.