2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 10.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 636 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение от 07.03.2011 год. по гр.д.№ 14314/2010 год. на Софийски градски съд с което съставът на въззивния съд е потвърдил Решение от 06.08.2010 год. постановено по гр.д.№ 5285/2010 год. на Софийски районен съд с което са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Исковете произтичат от твърдението, че между страните съществуват трайни търговски отношения, а конкретното правоотношение е по неформален договор за изработка (подвид „строителство”) по който [фирма] има качеството на възложител. За изпълнената и приета работа [фирма] издал данъчна фактура № 208 от 02.04.2009 год. по която са постъпили частични плащания. Неиздълженият остатък възлиза на 20625.10 год. и за него е съдебно предявената претенция, ведно с обезщетение за забава в размер на 2025.12 лв.
Съдилищата са приели за недоказано сключването на договор за изработка и неизпълнението му с оглед оспорването на ответника, че фактурата не е подписана от представител на възложителя.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за прилагането на чл.301 ТЗ по отношение на задължението по фактурата, както и при преценката на правоотношенията на страните в хипотезата на чл.292 ал.1 ТЗ.
По поставения правен въпрос, а именно следва ли да се приложи презумпцията по чл.301 ТЗ по отношение на осчетоводена от ответника данъчна фактура е налице задължителна практика на ВКС – Решение № 30/08.04.2011 год. по т.д.№ 416/2010 год.; Решение № 96 от 26.11.2009 год. по т.д.№ 380/2009 год. на І т.о. на ВКС; Решение № 42 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 166 от 26.10.2010 год. по т.д.№ 991/2009 год. на ІІ т.о. и Решение № 23 от 07.02.2011 год. по т.д.№ 588/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС с която практика СГС не се е съобразил при произнасянето по същия въпрос.
Това обуславя основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Дали крайните изводи на въззивния съд по основателността на двата обективно съединени иска са правилни, е въпрос по съществото на спора.
Касаторът ще следва да довнесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП в размер на 423 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 07.03.2011 год. по гр.д.№ 14314/2010 год. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 423 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.