3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 450
София,07.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1035 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. И. е обжалвала въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 176 от 24.06.2011г. по гр.д.№ 340/2011г. , с което е отхвърлен предявения от нея иск за делба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответницата В. Н. Х. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Хасковският окръжен съд е потвърдил решението на Хасковския районен съд № 159 от 07.03.2011г. по гр.д.№ 2281/2010г. , с което е отхвърлен иска за делба.
В. съд е приел, че делбеният имот – дворно място с къща, лятна кухня и навес е принадлежал на Т. В., починал през 1983г. и оставил за наследници съпруга А. И. П., починала през 1996г. , дъщеря Т. Т. Щ. , починала преди баща си и оставила за наследници децата си Е. Р. Г. и син Т. Р. Р.. Общият наследодател е наследен и от синовете си И. Т. В. и Н. Т. В., също починали и наследени от децата си А. И. И., К. Н. Д., Г. Н. Д., Т. Н. П. , В. Т. Х. и К. Н. Т., като синът Н. В. е оставил и преживяла съпруга Д. В. Т.. Д. имот обаче е загубил наследствения си характер, тъй като е придобит по давност от наследниците на Н. В., които са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка , поради което искът за делба е неоснователен.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос по приложението на чл.79 ал.1 ЗС за предпоставките за придобиване на правата на останалите наследници, като се поддържа, че по този въпрос съдът е обърнал тежестта на доказване и е изследвал поведението на сънаследниците вместо на тези, имащи претенции за придобиване по давност , което е в противоречие с трайната практика на ВКС – решение № 315/2009г. по гр.д.№ 6445/2007г., ІІІ г.о., решение № 194/2009г. по гр.д.№ 6225/2007г. ВКС, ІІІ г.о., решение 956/2008г. по гр.д.№ 5956/2007г. , решение 270/2010г. по гр.д.№ 1162/2009г., ІІ г.о. Според тези решения във вътрешните отношения между сънаследниците всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, но тази презумпция е оборима и наследникът , който се позовава на придобивна давност може да докаже, че е отблъснал владението на съсобствениците и е променил отношението като е започнал да владее за себе си.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение с тези в цитираната от касаторката съдебна практика, постановена по отменения ГПК от 1952г. и по чл.290 ГПК не се констатира твърдяното противоречие. В. съд не се е позовал на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между сънаследниците , нито е разместил доказателствената тежест между страните във връзка с установяване на твърдението, че сънаследственият имот е придобит по давност , за което част от сънаследниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Напротив, съдът е изследвал детайлно вътрешните отношения между съсобствениците въз основа на показанията на свидетелите като е приел, че още приживе бащата се е разпоредил с имотите като е предоставил незастроено място зад имота с къщата на бащата на ищцата по делото – касатор и той е правил изявления пред свидетелите, че няма претенции към имота, в който живеело семейството на брат му Н. В.. Обсъдено е и значението на подадената данъчна декларация от съпругата на един от синовете на общия наследодател като доказателствената й стойност е преценена съобразно утвърдената съдебна практика, че промяната в намерението на съсобственика – сънаследник следва да се изведе от цялостното поведение на владелеца, а не от отделни негови действия. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК по поставения правен въпрос за предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 176 от 24.06.2011г. по гр.д.№ 340/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: