О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 17 февруари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
председател: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Галина Христова
Капка Костова
Николай Дърмонски
Таня Куцарова
при участие на прокурор Мария Михайлова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
нчд № 182/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 във вр. ал. 4 от АПК.
С определение № 2 от 20. 01. 2012 година, постановено в закрито съдебно заседание по чканд № 14/2012 година, състав на Административен съд – гр. Сливен, е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав от съдии от ВКС и ВАС, относно компетентния съд за разглеждане на частна жалба срещу определение от 21. 11. 2011 година на Районен съд – гр. Сливен, постановено по нчд № 1783/2011 година по описа на този съд. В определението съдът приема, че не е компетентен да разгледа частната жалба, а компетентният съд е Върховният административен съд (ВАС) или Сливенския окръжен съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че компетентността в случая е на Окръжен съд – гр. Сливен.
Съдебният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното:
Пред Сливенския районен съд (СлРС) е образувано чнд № 1783/2011 година, по молба на гражданката на А. М П/М. М. К. за възстановяване на срока за обжалване на Заповед № 2 от 28. 09. 2011 година на началника на Затвора – [населено място], с която на основание чл. 122, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), са иззети пари и предмети, държането на които не е разрешено. Към молбата за възстановяване на срока е приложена и жалбата, чийто срок е пропуснат. С определение от 21. 11. 2011 година СлРС е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима.
Срещу определението е подадена частна жалба до Окръжен съд- гр. Сливен, по повод на която е образувано внчд № 19/2012 година. По делото не е постановен съдебен акт, а с писмо № СД-05-01-87 от 13. 01. 2012 година, същото е изпратено на Административен съд – гр. Сливен, по компетентност.
Административният съд е приел делото за разглеждане, образувал го е като чканд № 14/2012 година и е постановил Определение № 2 от 20. 01. 2012 година, с което е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност, с който е сезиран настоящият съдебен състав. За да направи това съдът е приел, че заповедта по чл. 122, ал. 2 от ЗИНС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което приложимият закон относно издаването, оспорването и изпълнението му, доколкото не е предвидено друго, е АПК (чл. 161 и чл. 144 във вр. чл. 64-67 от ГПК). От друга страна, компетентността на административните съдилища не включва произнасяне по жалба срещу определения на районни съдилища с произнасяне по искане за възстановяване на срок за обжалване на ИАА, споровете по които са им подсъдни (чл. 128 от АПК). При тези съображения съдът е направил извод, че компетентен да разгледа частната жалба е Върховният административен съд или Сливенският окръжен съд, но не и Административен съд – гр. Сливен.
Настоящият състав намира, че компетентен да разгледа частната жалба е Административен съд – гр. Сливен и това е така, защото:
Безспорно е, че компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС е Районният съд по местонахождението на затвора, съгл. чл. 111 от ЗИНЗС, към който препраща нормата на ал. 3 на чл. 122 от същия закон. Безспорно е също, че искането за възстановяване на пропуснат процесуален срок се предявява пред органа, пред който срокът е пропуснат, в случая – Районен съд – гр. Сливен.
Не могат обаче да бъдат споделени съображенията на СлРС за недопустимост на искането за възстановяване на срока поради липса на изрично предвидена в ЗИНЗС процедура за това и на изрична препращаща норма, както и съображенията на АдС – гр. Сливен за характера на атакувания акт и на производството за решаване на спора по частната жалба.
Преди всичко следва да се отбележи, че заповедите на началниците на затворите за налагане на дисциплинарни наказания, вкл. и тези по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, не са актове на административен орган или длъжностно лице, издадени при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не подлежат на обжалване по реда на АПК пред административните съдилища. Те са актове на администрацията на затвора, постановявани по силата на специален закон, с които се поддържат редът и дисциплината в местата за лишаване от свобода и затова подлежат на обжалване по реда на ЗАНН пред районните съдилища.
След като процесуалният ред за произнасяне на районния съд е в ЗАНН, то касационната инстанция за актовете на този съд е съответният административен съд, съгл. чл. 63 от ЗАНН. Компетентността му в този случай произтича не от нормата на чл. 128 от АПК, на която неправилно се е позовал АдС- гр. Сливен, а от изричната разпоредба на чл. 63 от ЗАНН, поради обстоятелството, че производствата по чл. 111 от ЗИНЗС имат административно-наказателен, а не административен характер.
Настоящият състав констатира, че АдС – гр. Сливен не е бил надлежно сезиран от Окръжния съд със съдебен акт, каквото е изискването на чл. 135 от АПК за повдигане на спор за подсъдност.
Независимо от това, с оглед сезирането си и при съображения за процесуална икономия, настоящият съдебен състав, на основание чл. 135, ал. 5 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по частната жалба на М П/М. М. К. – гражданка на А., срещу определение от 21. 11. 2011 година по нчд № 1783/2011 година на Районен съд – гр. Сливен, е Административен съд – гр. Сливен.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – гр. Сливен.
ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на Окръжен съд – гр. Сливен и на Районен съд – гр. Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.