6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
София, 06.01. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1217 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 750 от 02.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 564 от 14.11.2013 година по гр.д. № 844/2013 година на Пловдивски апелативен съд, с което са отхвърлени субективно и обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 27, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 29 ЗЗД вр. с чл. 32 ЗЗД; чл. 34 ЗЗД; чл. 93, ал. 2 ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД, предявени от С. В. Х. от [населено място] могила, [община] против В. Ж. Ж. от [населено място] и [фирма], [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса относно формата на недействителност на сделка, сключена без представителна власт.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че с предварителен договор от 22.01.2010 г., ответникът В. Ж. е обещал на ищеца да му прехвърли правото на собственост върху апартамент и гараж в [населено място] срещу сумата 55000 евро, от които 2000 лева са били платени като капаро при сключване на договора. В уговорения срок до 01.06.2010 г. сделката за прехвърляне на собствеността не е била изповядана, а на 14.06.2010 г. между страните е бил сключен нов предварителен договор за същите имоти, но вече за цена 60000 евро, като ответникът е подписал договора за прехвърлител не в личното си качество, а като представител на [фирма]. При сключване на договора ищеца е заплатил на представителя на прехвърлителя сумата 3500 лева (остатъка до 5500 лева капаро при уговорка за връщането им в двоен размер в случай, че окончателната сделка не бъде изповядана до 31.08.2010 година) и 10222 евро като част от продажната цена. Въпреки отправените от ищеца покани, собствеността върху обещаните имоти не е било прехвърлена, тъй като апартаментът, предмет на предварителния договор е бил продаден от [фирма] на трето лице още на 02.07.2009 г.; собственост на трето лице е бил и обещаният по предварителния договор гараж, а ответникът В. Ж. не е представлявал [фирма], от което е бил освободен като съдружник на 20.05.2009 г. При така установените факти, въззивния съд е приел, че предварителния договор от 14.06.2010 година е нищожен като сключен от лице без представителна власт, поради което не поражда правни последици за дружеството ответник; че бидейки нищожен, договорът не подлежи на унищожаване поради измама, поради което е отхвърлил исковете с правно основание чл. 27, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 29 ЗЗД вр. с чл. 32 ЗЗД. Приел е за неоснователен и искът по чл. 34 ЗЗД, тъй като връщането на даденото по договора се претендира с оглед унищожаването му, а не поради нищожност. Като неоснователни е отхвърлил и исковете за връщане на даденото по договора на отпаднало основание след разваляне на договора поради неизпълнение, тъй като нищожният договор не подлежи на разваляне.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от С. В. Х. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск за връщане на даденото по договора се уважи като основателен.
Ответниците по касационната жалба В. Ж. Ж. и [фирма], [населено място] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно с оглед следните съображения: Произнасяйки се по въведените с исковата молба обстоятелства, въззивният съд е определил неправилна квалификация на спорното право по чл. чл. 27, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 29 ЗЗД вр. с чл. 32 ЗЗД.
В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че на 22.01.2010 г. ответникът В. Ж. е обещал да му прехвърли собствеността върху апартамент и гараж, подписвайки предварителен договор и получавайки капаро от 2000 лева за имоти, които не са били собственост на обещателя; че на 14.06.2010 г. между него и ответника Ж. отново е бил подписал предварителен договор за прехвърляне на същите имоти срещу по-висока цена при капаро от 5500 лева, като прехвърлителя е действал от името и за сметка на втория ответник [фирма], по отношение на който не е имал представителна власт. К. действията на обещателя като измама, ищецът е предявил претенция за връщане на дадената цена по предварителния договор и двойния размер на капарото, както за стойността на извършените в имота подобрения. Така предявените претенции, независимо от дадената от ищеца квалификация, която не обвързва съда, сочат за искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 42, ал.1 ЗЗД – иска се връщане в двоен размер на получения задатък от неизправната по договора страна и обезщетение за вредите, настъпили в резултат на извършените от ответника действия без представителна власт.
Неправилни са и изводите за изначална нищожност на договорите.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, сключеният без представителна власт договор не е нищожен, а висящо недействителен. Договорът е висящо недействителен до потвържването му от упълномощителя, каквато възможност съществува, когато овластителната сделка е подлежала на унищожение, била е абсолютно нищожна или въобще е липсвала – представителната власт може да бъде потвърдено или да бъде извършено ново овластяване. При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен – нищожността е винаги изначална и не съществува последваща нищожност. Когато ненадлежно представляваният откаже да потвърди договора, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания – решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр.д. № 384/2009 г. ІV г.о.; решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г., ІV г.о.; решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, изводите на въззивния съд че предварителния договор от 14.06.2010 година е нищожен като сключен от лице без представителна власт; че бидейки нищожен, договорът не подлежи на унищожаване, както и че искането за връщане на даденото по договорите е неоснователно са неправилни. Договорът от 22.10.2010 г., с който ответникът Ж. е обещал да продаде една чужда вещ, не е изначално нищожен предвид възможността на обещателя да придобие и прехвърли валидно вещта. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните с подписване на втория договор от 14.06.2010 г., в който ответникът Ж. е действал без представителна власт по отношение на прехвърлителя – сделка висящо недействителна предвид възможността да бъде потвърдена от мнимо представлявания, но не и нищожна, както неправилно е прието във въззивното решение. С отказа на представлявания да потвърди сделката, висящността е прекратена; сделката не е породила правни последици за представлявания, а действалия без представителна власт дължи на добросъвестната страна обезщетение за всички настъпили за нея вреди на основание чл. 42, ал.1 ЗЗД.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено в частта му, с което исковете за сумите 11000 лева и 19992,49 лева са отхвърлени по отношение на ответника В. Ж. Ж. и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е безспорно установено, че ответникът В. Ж. е получил процесните суми – сумата 2000 лева при подписване на предварителния договор от 22.01.2010 г., дадена като задатък, връщане на която дължи в двоен размер след прекратяване на договора поради неизпълнението му на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД. На същото основание ответникът Ж. дължи и връщане в двоен размер на полученото капаро от 3500 лева при подписване на договора от 14.06.2010 г., от който ищецът се е отказал поради неизпълнение от получилия капарото. На основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД ответникът Ж., дължи на ищеца обезщетение и за всички вреди, пряка и непосредствена последица от сключената от него сделка без представителна власт, каквато вреда е сумата от 19992,49 лева, платена като част от цената на обещания имот – получена от ответника при подписване на предварителния договор от 14.06.2010 година, който факт е установен по безсъмнен начин както от съдържанието на договора, така и от показанията на разпитания по делото свидетел В. Щ., присъствал на предаване на сумата.
В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Претенцията за обезщетение в размер на законната лихва е основателна от датата на предявяване на исковата молба, с която ищецът е направил изявлението за отказ от предварителния договор, от който момент се дължи връщане на получения задатък и обезщетението за вреди по чл. 42, ал.1 ЗЗД, поради което искането за присъждане на обезщетение в размер на 2840,89 лева, съставляващи мораторна лихва за периода 31.08.2010 г. – 11.07.2011 г. се явява неоснователно. Неоснователна е и претенцията за обезщетение в размер на стойността на подобрения в имота за 2626,20 лева, извършването на които не е установено, който правилен извод е формиран и в обжалваното въззивно решение. Правилен е и изводът за неоснователност на иска спрямо ответника [фирма], по отношение на който мнимо представляван обещател процесната сделка като недействителна не е породила правни последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 6930 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 564 от 14.11.2013 година по гр.д. № 844/2013 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 27, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 29 ЗЗД вр. с чл. 32 ЗЗД; чл. 34 ЗЗД; чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумите 11000 лева и 19992, 49 лева, предявени от С. В. Х. от [населено място] могила, [община] против В. Ж. Ж. от [населено място].
ОСЪЖДА В. Ж. Ж. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. В. Х. от [населено място] могила, [община] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД сумата 11000 (единадесет хиляди) лева и на основание чл. 42, ал.1 ЗЗД сумата 19992,49 (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и 49 стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.07.2011 година до окончателното им заплащане, както и сумата 6930 (шест хиляди деветстотин и тридесет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: