2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 07.06. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на eдинадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 154/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 394/27.10.2016 г. по в. гр. д. № 741/2016 г. Русенският окръжен съд потвърдил решение № 1060/02.08.2016 г. по гр. д. № 1412/2016 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен иск на Г. Б. А. срещу Е. П. А. за присъждане на сумата 6 900 лева, съставляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид. ч. от съсобствен недвижим имот – апартамент № 18 в [населено място], [улица], вх. 4, ет. 8, за периода от 23.04.2012 г. до 23.02.2016 г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата, която иска то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация – ответник по делото, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод по взаимно съгласие по реда на чл. 50 СК и е утвърдено представеното от тях споразумение по чл. 51 СК. Уговорено е, че семейното жилище, придобито по време на брака и предмет на спора, остава в обикновена съсобственост при равни права, като ползването му се предоставя на мъжа, без оглед на интересите на непълнолетните деца, родени от брака. Въззивният съд приел, че по силата на чл. 57, ал. 1 СК и предвид споразумението, което по правната си същност има договорен характер, между страните е възникнало наемно правоотношение относно ползването на семейното жилище, но тъй като претенцията на ищцата е заявена не по чл. 57, ал. 1 СК, а по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от съсобствения с ответника недвижим имот, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила две групи въпроси:
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1. при еднаква квалификация на иска както от първата, така и от въззивната инстанция, и при положение, че производството по делото пред тях се е развивало със събиране на доказателства и други процесуални действия именно в тази насока, може ли въззивната инстанция да се произнесе, като приеме, че искът е предявен не по правилния законов текст и само на това основание да отхвърли или уважи иска;
2. при изложена от ищеца фактология за имуществени отношения на бивши съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК;
3. може ли искът по чл. 57 СК да бъде квалифициран и като такъв по чл. 31, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 57 СК;
4. ако част от изложените в исковата молба обстоятелства носят белезите на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, а другата част – на иск по чл. 57 СК, и ищецът е навел доводи, че за заплащането на обезщетение не се изисква покана и неговият размер е равен на средномесечния пазарен наем /които белези се явяват основни на иска по чл. 57 СК/, с какъв иск следва да се приеме, че е сезиран съдът.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и решение № 73/23.05.2014 г. по гр. д № 173/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по въпроса за определянето на правната квалификация на предявения иск и правомощията на въззивния съд в тази насока. Поддържа и противоречие с решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о., в частта, с която е прието, че след влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което бившият съпруг е получил ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с бившата съпруга, той й дължи обезщетение за ползването на нейната идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да му е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС; с предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга се ограничават правата на другия съсобственик – бившата съпруга, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу въззивно решение по паричен иск с цена на иска над 5000 лв., за което съгласно чл.280, ал.2 ГПК не е налице пречка за разглеждане на касационната жалба.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въпросът, който е обуславящ по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е вторият. При уточняването му от настоящия състав съобразно предвиденото в тълкувателното решение той придобива следното съдържание: при изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57, ал.2 СК. По този въпрос няма задължителна практика на ВКС, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394/27.10.2016 г. по в. гр. д. № 741/2016 г. Русенският окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 138 лв. И в същия срок да представи доказателства за внесената такса, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
След представяне на соказателства за внесената такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: