О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 26.11. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 623/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. З. Р., чрез пълномощника и адвокат Д. П., срещу въззивно решение № І-41 от 25.04.2012г. по гр. дело №2063/2011г. на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: следва ли съдът в производството по чл.109 ЗС да прецени дали незаконният строеж съответства на строителните правила и норми, допустим ли e по ЗП, съобразен ли е с технологичните, санитарно-хигиенните, противопожарни и архитектурно-хигиенните изисквания; за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС следва ли да се доказва съвкупност от действия и бездействия на ответника наред с установеното незаконно строителство, следва ли ищецът да доказва с какво точно незаконният строеж му пречи да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване до вътрешната регулационна граница, е налице нарушение правото на собственост на засегнатия собственик. Съображението на съда, че е налице незаконен строеж, но не е установено той да пречи на ищеца, противоречи на практиката на ВКС. Прилагат се съдебни решения. Сочи се, че не е от компетентността на съда да преценява като неадекватна поисканата мярка – премахване на сградата за отстраняване на проблема с отвеждането на дъждовните води.
Ответникът по касация К. С. Х. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 11.08.2011г. по гр.д.№45/2010г. на Царевския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Р. З. Р., [населено място], против К. С. Х., М. С. Ф. и Д. С. С. за премахване на изградената в поземлен имот идентификатор № 37023.501.224 по КК на [населено място] сграда с идентификатор № 37023.501.224.3 ведно с пристрояването към нея и прилежащия и навес.
Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни имоти, а ищецът е основал претенцията си на твърдения, че в имота на ответника е построена незаконна сграда на вътрешната регулационна линия, която плътно огражда имота. Извършеното строителство ограничава правото на собственост на ищеца- ограничава се притока на слънцеогряване, поради което иска същата да бъде съборена. От доказателствата по делото е прието, че в имота на ответника действително са построени сгради, без необходимите строителни разрешения, отстоящи на по-малко от нормативно отстояние от границата с имота на ищеца. От правна страна е прието, че не всяко отклонение или нарушение на строителните правила и норми е неоснователно действие, което пречи да се упражнява правото на собственост. Следва да е налице съвкупност от действия или бездействия от страна на ответника, които да препятстват упражняването на правата на ищеца.Ищецът твърди само наличието на незаконно построена сграда на регулационната граница, но не е конкретизирал какви точно пречки в упражняване правото на собственост му се създават.Самото застрояване без необходимите строителни книжа и разрешения при неспазено нормативно установено отстояние от границата не е основание за премахване на постройката, тъй като не е установено с тези действия да се ограничава правото собственост на ищеца. Той не е и изложил други твърдения, освен соченото ограничаване на слънцеогряването. Действително е налице отвеждане на дъждовните води в имота на ищеца, но исканата защита – премахване на сградата, не съответства на степента на нарушението. Освен това по делото е установено, че имотът не се поддържа от ищеца, поради което е неясно какви са пречките за упражняване правото на собственост, които се създават от ответника – за обитаването, за отглеждане на селскостопански култури или друго ползване.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл.109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост. В тази връзка е и въпросът дали засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с приетото по реда на чл.290 ГПК в решения №493/2010г. по гр.д.№719/2009г., ВКС, І г.о., № 904/2010г. по гр.д.№2929/2008г., ВКС, ІV г.о. Останалите въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, поради това, че не са обусловили изхода на делото и не са включени в решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-41 от 25.04.2012г. по гр. дело №2063/2011г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на Р. З. Р. да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лева и да представи вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: