ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 201
София, 09.05.2012
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 456/2012 година.
Производството е по чл. 97 ГПК.
Подадена е молба от К. Г. К. – ищец й ответник по касационната жалба, с която се иска да бъде постановено определение, с което да бъде лишен от правна помощ, на основание чл. 97 ГПК, ответникът по иска и касатор в настоящото производство Н. Т. П., тъй като не са съществували условия за предоставяне на такава. Поддържа се, че Н. П. е разполагал и разполага с недвижими имоти и парични средства, осигуряващи му възможност да заплати адвокатско възнаграждение.
Молбата е неоснователна.
С определение № 550 от 28. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 482/2011 г. на ВКС, IV г.о. е предоставена, на основание чл. 95 ГПК, правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство пред касационната инстанция, на Н. Т. П. – ответник по иска и жалбоподател в касационното производство. Съставът на съда е приел, че са налице основания по чл. 23, ал. 4 ЗПП за уважаване на молбата, тъй като молителят е на 57 години и няма постоянна работа и постоянни доходи, няма имущество, от което би могъл да реализира доходи, разведен е, има непълнолетна дъщеря, живее под наем, а минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая, предвид цената на иска, възлиза на 1114, 25 лв.
Приложените към молбата по чл. 97 ГПК писмени доказателства не обосновават извод, че не са били налице условията за предоставяне на правна помощ. При преценка на обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 ЗПП съдът е съобразил факта, че молителят притежава два възбранени недвижими имота в [населено място] /декларирани с приложената към молбата по чл. 95 ЗПП декларация/, но е приел, че тези имоти не са източник на доходи. Обстоятелството, че молителят е бил регистриран като едноличен търговец и е бил едноличен собственик на капитала на Е. и управител на дружеството също не налага извод за доходи от търговска дейност. Обстоятелството, че посоченият по делото адрес за призоваване /ул. „С. № 4″/ се различава от адреса на жилището по договора за наем / [улица]/ не установява твърдяната липса на необходимост от наемане на жилище.
Като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. Г. К. молба с правно основание чл. 97 ГПК, за лишаване на касатора и ответник по иска Н. Т. П. от правна помощ, допусната с определение № 550 от 28. 09. 2011 г. по ч. гр. д. № 482/2011 г. на ВКС, IV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: