5
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 13.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михаайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4198/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б. срещу въззивното решение от 12.07.2016 г. по в. гр. д. N 281/2015 г. на Окръжния съд [населено място]. Жалбоподателката иска то да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответниците по касация Д. И. Д. и З. Д. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в частта относно извършването на делбата и уважената претенция за подобрения в делбения имот на обща стойност 27 891.40 лева, и в тези части касационната жалба е допустима. Жалбата е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане в частта относно уважената претенция за необходими разноски, тъй като с оглед цената й – 2 390 лева, попада в посоченото изключение от касационен контрол.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е отменено решението от 22.07.2015 г. по гр. д. № 343/2013 г. на Берковския районен съд в частта относно изнасянето на делбения имот на публична продан и вместо това делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на З. Д. е разпределен първият етаж, съставляващ самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. ч. от поземления имот, в който същата е построена, в дял на Д. Д. е разпределен вторият етаж от същата сграда и 1/3 ид. ч. от мястото, а в дял на жалбоподателката Е. Б. е разпределена сграда с предназначение гараж и депо и 1/3 ид. ч. от мястото; З. Д. и Д. Д. са осъдени да заплатят на Е. Б. суми за уравнение на дяловете в размер на по 834 лева и 16 734 лева; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която без уважение е оставено искането на Д. Д. за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, в частта, с която Е. Б. е осъдена да заплати на Д. Д. обезщетение за извършени подобрения в делбения имот в размер на 9 297.13 лева и обезщетение за извършени необходими разноски в размер на 706.67 лева, както и в частта относно присъдените разноски и държавни такси.
Въззивният съд приел, че делбеният имот е поделяем и съсобствеността върху него не е възникнала само в резултат на наследяване – съделителите Б. и Д. са наследници на общия наследодател, а съделителката Д. черпи права от извършено в нейна полза дарение, поради което разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК не намира приложение като способ за ликвидиране на спорната съсобственост и делбеният имот не може да бъде възложен на съделигеля Д., заявил възлагателна претенция.
Същевременно съдът намерил, че първият и вторият етаж от жилищната сграда представляват самостоятелни жилища – самостоятелни обекти, и има още една самостоятелна сграда, при което положение и съобразно броя на съделителите са налице предпоставките за извършване на делбата чрез дялове в натура, независимо от съществените различия в стойностите на имотите и в предназначението и характера им – с жилищно такова и за други, нежилищни нужди. Съдът разпределил жилищата на Д., тъй като те са живели и живеят в имота и Д. е извършил подобрения в него; Б. от дълги години живее в друго населено място – напуснала е имота през 1971 г.
Претендираните от съделителя Д. подобрения са конкретизирани в 51 пункта, от които въззивният съд приел за доказани тези по п.п. 1-3, 5-12, 14-18, 21-30, 32-34, 36-39, 42-44, 47, 48 и 50. Останалите квалифицирал като движими вещи, които могат да бъдат отделени от имота без съществено повреждане и използвани самостоятелно. Изводите формирал, след като подробно обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и изложил съображения защо дава вяра на свидетелските показания. Съдът изложил съображения и по възраженията на ответницата по иска Е. Б., като приел за неоснователно това, че изградената в имота тухлена ограда е незаконна и не е търпим строеж, и приел същата за подобрение. Правоотношенията по този иск съдът квалифицирал по чл. 30, ал. 3 ЗС за тези подобрения, които са извършени със съгласието на ответницата Б., а това са по изграждането на двата гаража, външното измазване и оформяне на фасада, поставянето на улуци и ламперия, като за тях на ищеца се дължи стойността на действително извършените разходи. За останалите, за които не е установено да са извършени с нейно съгласие или без противопоставяне, съдът квалифицирал по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при което на Д. се дължи стойността на обогатяването, т. е. сумата, с която се е увеличила частта на Б. в имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила на първо място въпроса относно задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на ВКС, І-во г. о. С него в производство по чл. 290 ГПК е прието, че при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В разглеждания случай разпределеният на жалбоподателката обект е гараж, а на останалите съделители са разпределени жилищни имоти. Проверката за противоречие на въззивното решение на задължителната съдебна практика налага допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението са поставени и въпросите: относно задължението на съда в производството по делба след одобряването на инвестиционен проект по чл. 203, ал. 1 ЗУТ да извърши преценка на предпоставките по цитираната разпоредба, т. е. да се произнесе по въпроса дали съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, чрез изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза по релевантните въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с позоваване на решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. на ВКС, І-во г. о.; и относно задължението на въззивния съд служебно да назначи експертиза, когато делбеният имот може да бъде разделен на отделни обекти и са налице данни за това по делото, както и доводи във въззивната жалба – поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г., решение № 39/13.02.2015 г. по гр. д. № 4890/2014 г. и решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г., трите на ВКС, І-во г. о. Тези два въпроса са продиктувани от наличието на одобрен от главния архитект на [община] инвестиционен проект за разделяне на първия жилищен етаж на два самостоятелни жилищни обекта. Проектът е представен от съделителката Е. Б. /сега жалбоподател/, преди приемане на заключението на вещите лица инж. Д. и арх. С., че първият етаж е поделяем, а след одобряването му не е изслушано заключение на техническа експертиза относно необходимостта от извършване на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните дялове. Отговорите на тези въпроси изискват преценка на данните по делото, поради което те ще бъдат разгледани при произнасянето по съществото на касационната жалба.
Последният четвърти въпрос е относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други, както и да обсъди всички доводи на страните и развитите оплаквания във въззивната жалба – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с позоваване на решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., двете на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, І-во г. о. Становището на жалбоподателката е, че въззивният съд не е изпълнил тези си задължения както в частта по поделяемостта на жилищните обекти, така и относно претенцията по сметки.
Цитираната процесуална норма на чл. 236, ал. 2 ГПК е ясна и по нея е създадена постоянна съдебна практика, илюстрирана и с представената от жалбоподателката. Въззивният съд е действал в съответствие с нея, като по претенциите по сметките, които са индивидуализирани по пера, време на извършване и стойност, е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил съображения защо кредитира показанията на свидетелите Б., И., Б., А. и А., защо не кредитира частично показанията на св. П.; посочил е кои от извършените строително-ремонтни и монтажни дейности приема за подобрения и тяхната стойност, определена със заключение на вещо лице към момента на извършването им; каква е правната квалификация на възникналите между съделителите правоотношения по повод на тези подобрения с оглед качеството, в което подобрителят ги е извършил, и знанието/незнанието, респ. съгласието/противопоставянето от страна на ответниците по иска. По правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност: въззивният съд е приел, че то касае претенциите за заплатени от ищеца данъчни задължения за съсобствения имот и за обезщетение за лишаване на ищеца от ползите, реализирани от отдаване под наем на помещения от делбения имот. Тези претенции са отхвърлени от първоинстанционния съд, неговото решение е влязло в сила в тези части като необжалвано и не е предмет на касация, поради което това възражение не може да бъде предмет на преценка от гледна точка допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията за подобрения. Приложението на нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК по отношение начина на извършване на делбата ще бъде обсъдено при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.07.2016 г. по в. гр. д. N 281/2015 г. на Окръжния съд [населено място] в частта относно начина на извършване на делбата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.07.2016 г. по в. гр. д. N 281/2015 г. на Окръжния съд [населено място] в частта относно претенцията за подобрения на стойност 27 891.40 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. И. Б. срещу въззивното решение от 12.07.2016 г. по в. гр. д. N 281/2015 г. на Окръжния съд [населено място] в частта относно претенцията за подобрения на стойност 2 390 лева.
Указва на жалбоподателката Е. И. Б. да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 507.37 /петстотин и седем лв. и 37 ст./ лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса в срок – за насрочване, или при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред друг състав на ВКС на РБ в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: