О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 10.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2920 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/ от 27.10.2017г., образувано по касационна жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1519 от 30.06.2017г. по в.гр.д.№ 160/2017г. на САС, 2 състав в частта за уважаване на иска на Ц. И. С. по чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Т., настъпила при пътно произшествие на 02.06.2013г. за разликата над 40 000лв. до уважения от САС размер 90 000лв.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, довели до постановяване на необосновано решение, некореспондиращо със събрания в хода на производството доказателствен материал при преценката за наличието на съпричиняване и определяне на конкретния принос на загиналия водач. Посочва се, че участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието, е бил в ремонт и разрешената скорост е била ограничена до 40 км./ч., а починалият водач Т. е управлявал автомобила със скорост около 100 км., която освен че е била превишена, е била и несъобразена с конкретната видимост на мястото на произшествието и с климатичните условия – мокър и хлъзгав път, а скоростта на движение има значение относно обема на претърпените телесни увреждания и настъпилия фатален резултат. Поддържа се, че такова значение има и ефективността на предпазния колан, тъй като при правилно поставен такъв, пострадалият не би получил масивната смъртоносна черепно мозъчна травма, като не би настъпило и изпадането на тялото от автомобила, а въззивната инстанция не изследвала значението на колана при движение със съобразена скорост и значението на превишената и несъобразена скорост. Поради нарушение на разпоредбите на чл.8,ал.2,чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 касаторът счита, че въззивният съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при определяне в степен на ј на процента на съпричиняване от страна на сина на ищцата. Поддържа се, че извършените от двамата водачи нарушения са идентични и това обосновава извод за равен принос на двамата участвали в конкретното птп; че при размер на обезщетението от 200 000лв. и отчитане на равен принос, дължимото обезщетение възлиза на 100 000лв., от които дружеството е заплатило 60 000лв., поради което обжалваната част от решението е за над сумата от 40 000лв. до присъдените 90 000лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката, обективирана в Решение 533 по гр.д. №196/2012г. на 4г.о., Решение № 589 по гр.д.№ 1359/2009г., Решение № 101 по т.д.№ 1740/14 на 1 т.о. и Решение № 271 по гр.д.№ 2853/14г. на 1 г.о., съгласно която, въззивният съд при постановяване на решението трябва да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо, и кои не кредитира, както и подробно да изложи кои възражения и твърдения на страните счита за доказани. Поддържа се, че САС не е коментирал превишената скорост, с която се е движил починалият и значението й както за настъпването на събитието, така за обема на претърпените телесни увреждания и ефективността на предпазния колан при движение с разрешената скорост.
Поставен е и материалноправен правен въпрос относно определянето на точния обем на отговорността на застрахователя в случаите, при които най-тежкият резултат се дължи изцяло на неправомерното поведение на пострадалия и следва ли застрахователят да отговоря за този най-тежък резултат. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснован с тезата, че въпросът е от значение за прилагането на закона и за развитието на правото поради наличието на правна несигурност и явна несправедливост в редица случаи, при които поведението на пострадалия е единствената причина за тежкия вредоносен резултат; че правно необосновано е застрахователят и застрахованият да носят отговорност за този най-тежък резултат, който е в причинна връзка единствено с поведението на пострадалия.
Писмен отговор от ищцата Ц. С. не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от двете страни като ищцата е обжалвала решението в частта за отхвърлянето на иска над уважения от СГС размер от 20 000лв. до претендираната сума от 200 000лв., а ответникът – уважаването на иска с твърдения, че доброволно изплатеното обезщетение от 60 000лв. изцяло покрива неимуществените вреди на ищцата от смъртта на 33 годишният й син като и двете жалби са съдържали оплаквания за нарушение на разпоредбата чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД относно предпоставките и правното значение на съпричиняването. Съставът на САС е констатирал, че няма спор относно фактите и при зачитане на основание чл.300 ГПК на на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 563/2013г. на ОС Пазарджик, се установява, че на 02.06.2013 г., на път II-84 от [населено място] в посока [населено място], при управление на л.а. „Фолксваген-Г.“ с рег. [рег.номер на МПС] , водачът Д. С. Д. е допуснал нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и чл. 43, т. 1 от ЗДвП /не съобразил скоростта на движение с конкретните атмосферни условия: силен валеж, състояние на пътя: мокра и хлъзгава пътна настилка; надлъжен низходящ наклон; напречен наклон към вътрешността на завоя; ограничената видимост: наличие на ляв завой; вертикалната пътна маркировка: пътен знак В. „Забранено изпреварването“, пътен знак В. „Забранено движение със скорост по-висока от означената“ и пътен знак А. „Опасност от хлъзгане“/ и предприел маневра изпреварване със скорост, равна и не по-ниска от 70 км/ч., на л.а. „Хюндай”; изгубил контрол над управлявания автомобил поради употреба на спирачки и автомобилът, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, застанал насрещно на пътя и се удрарил в идващия срещу него и извършващ маневра изпреварване л.а. „Пежо“ с водач Г. Д. Т.; лекият автомобил “Пежо“ се завъртял, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в насрещно двежещият се л.а. „Хюндай“; в резултат на на произшествието е причинена смъртта на Т.. След подробно обсъждане на релевантните за приложението на принципа на чл.52 ЗЗД критерии е прието, че справедливото обезщетение следва да бъде определено на 200 000лв.
За неоснователно е счетено възражението на застрахователя за съпричиняване поради неизползван предпазен колан от страна на пострадалия. Обсъдено е заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, че при поставен предпазен колан масивната смъртоносна черепно-мозъчна травма не би възникнала, както и не би настъпило изпадане на тялото на увредения извън автомобила, но не може със сигурност да се твърди, че ищецът би останал жив. С позоваване на константната съдебна практика, обективирана в на ВКС ППВС 17/63, в решенията по т.д.№ 35/09г. на 2 т.о., т.д. № 596/12г. на 2 т.о., т.д. № 1140/11г. на 2 т.о., т.д.№ 977/10 на 2 г.о., е споделено становището, че приносът на пострадалия винаги е конкретен и следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението за съпричиняване. С оглед липса на конкретен и категоричен отговор от вещото лице по комплексната медицинска и техническа експертиза, че при поставен обезопасителен колан, леталният изход от произшествието би могъл да бъде избегнат, съставът на САС е приел, че ответникът не доказва при условията на пълно и главно доказване, наличието на принос от страна на пострадалия, поради което следва да понесе неблагоприятните последици на доказателствената тежест.
За частично основателно е прието възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице като е възприето като аргументирано заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която е обсъдила въпроса за скоростта, с която се е движел лекият автомобил „Пежо“ към момента на извършване на маневра „изпреварване“ в десен за него завой, при ограничена видимост, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението. Обосновано е, че с оглед механизма на произшествието, поведението на пострадалия следва да се определи като поставящо в опасност собствената му сигурност и безопасността на останалите участници в движението; че конкретният принос на пострадалия в случая се изразява в предприетите от него действия по извършване на забранената маневра „изпреварване“ в участък от пътя със завой и при липса на видимост и това поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Изведено е, че тъй като броят на нарушенията, извършени от деликвента, както и вида и относителната им тежест към вредоносния резултат, са по-многобройни и значителни спрямо тези, допуснати от пострадалия, съотношението в съпричиняването на двамата следва да бъде определено съответно на три четвърти към една четвърт, което е обусловило уважаването на иска за 90 000лв. /след прилагане на правните последици на чл.51,ал.2 ЗЗД сумата е 150 000лв., от които е приспаднато доброволното плащане на сумата 60 000лв./
Дори да се приеме, че в т.1 от изложението касаторът надлежно формулира процесуалноправен въпрос, неоснователността на искането за допускане на обжалването по него пряко произтича от възпроизведените мотиви на обжалваното решение, в които подробно са обсъдени възраженията на застрахователя: за приноса на пострадалия, изразяващ се в избраната скорост за движение /квалифицирана като опасна за него и другите участници в движението/ и възражението за неизпълнено задължение за поставяне на предпазен колан и обстойно са аргументирани изводите по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД по отношение и на двете задължения на водача. Не съответства на изложените от САС мотиви доводът за необсъждане на скоростта на движение на л.а. „Пежо“, с който е аргументирано поставянето на първия въпрос. Въззивната инстанция детайлно е отчела предприетите от водача действия по извършване на забранената маневра „изпреварване“ в участък от пътя със завой и при липса на видимост и това поведение е квалифицирано като намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. При наличие на подробни правни аргументи по този въпрос не е налице и твърдяното противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава.
Вторият въпрос, който касаторът предпоставя от тезата, че в конкретния случай, най-тежкият резултат се дължи изцяло на неправомерното поведение на пострадалия, е в противоречие с поддържаното от него становище, че приносът на родственика на ищцата следва да бъде определен в равна степен с този на водача на л.а. „Ф. Г.“ – с довода му за равен принос на двамата участвали в конкретното птп. Във въззивната жалба застрахователят не е твърдял, че уврежданията се причинени изцяло от неправомерното поведение на пострадалия, поради което въпросът за определянето на точния обем на отговорността за застрахователя, в случаите, при които най-тежкият резултат се дължи изцяло на неправомерното поведение на пострадалия не е въведен в предмета на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.269,изр. второ ГПК, съставът на САС не се е произнасял по него. Въпрос, който не е включен надлежно в предмета на спора, поради което и не е обсъждан в обжалвания акт, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. С оглед на това безпредметно е обсъждането на заявената допълнителна предпоставка /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/, чието приложно поле не е и надлежно аргументирано и обосновано.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1519 от 30.06.2017г. по в.гр.д.№ 160/2017г. на САС, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: