4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 04.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 236 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 504 от 10.05.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение от 28.10.2009 година на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 550/2009 година, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. Г. С. от [населено място], Б. о. против [община] дол за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 831/2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3256,32 лева.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, а именно обуславя ли незаконност на уволнението определената от работодателя неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение.
В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд е прието, че уволнението е извършено незаконно, когато посочената от работодателя правна квалификация на дисциплинарните нарушения е неточна – неправилно определена спрямо описаните в текстовата част на заповедта дисциплинарни нарушения.
В противоречие с това становище, в решение № 943 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 2777/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд е прието, че неправилната квалификация на дисциплинарните нарушения не се отразява на законността на уволнението; че от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 943 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 2777/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. и решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на 290 ГПК, задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
В решението на Кюстендилски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между [община] дол и ищцата Л. С., изпълняваща длъжността “организатор общински пазари и домакин” е било прекратено от работодателя със заповед № 831 от 02.12.2008 година на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в събиране на такси за заета търговска площ, неотговарящи на действително ползваната площ и размера, определен в Наредбата за определяне на местните данъци на територията на общината за 2008 година, както и нередовно отчитане на събраните такси от общинския пазар. Прието е, че уволнението е незаконно, тъй като посочената от работодателя квалификация на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 8 КТ вр. с чл. 190, ал.1, т.4 КТ е неточна – не е конкретизирано кое от нарушенията, визирани в чл. 190, т.4 КТ е извършено от уволнената служителка: “злоупотреба с доверието на работодателя” или “разпространяване на поверителни за него сведения”, както и че посочените в текстовата част на заповедта дисциплинарни нарушения не са правно значими за осъществяване състава на нарушенията по чл. 190, т.4 КТ. Уволнението на служителката Л. С. е отменено като незаконно поради извършването му в нарушение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [община] дол се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 195, ал.1 КТ, тъй дисциплинарните нарушения са описани с всички техни признаци, а извършването им от уволнената служителка е доказано по доказано по безсъмнен начин.
Ответникът по касационната жалба Л. Г. С. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни.
Заповед № 831 от 02.12.2008 г., с която работодателят [община] дол е наложил на служителката Л. Г. С. дисциплинарно наказание „уволнение”, отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. В заповедта е посочено в какво се изразяват допуснатите дисциплинарни нарушения, кога са извършени и основанието, на което се прекратява трудовия договор – дисциплинарно уволнение. Посочено е, че на 31.07.2008 г. служителката Л. С., при изпълнение на работата си „организатор пазари и домакин” е събрала от търговците такси, които не отговарят за действително ползваната от тях търговска площ и са по-ниски от определените в Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на [община] дол; че в периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. служителката не е внасяла в приход на общината част от събраните такси, които е отчела едва през 2008 година; не е водила редовно касовата книга и не е осъществявала контрол при събиране и отчитане на таксите за ползване на пазари. Посочени са номерата на фискалните бонове, с които са събирани такси и датите на издаването им и приходните квитанции за внасянето им, установяващи периода на забава при внасяне на таксата. Така описаните нарушения на трудовата дисциплина дават пълна възможност за съдебна защита на уволнената служителка – за оспорване на фактите, изложени в заповедта за уволнение, поради което изводът на въззивния съд за допуснато нарушение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ е неправилен.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен. Единствен довод за незаконност на уволнението е въведено в исковата молба оплакване за немотивираност на заповедта за уволнение, т.е. извършването на дисциплинарните нарушения не е оспорено от ищцата. Независимо от това, фактът на осъществяването на дисциплинарните нарушения е установен по безсъмнен начин както от приложените по делото писмени доказателства в т.ч. констативни протоколи, показания на свидетелите Н. Г. и П. Б., така и от писмените обяснения на уволнената служителка, съгласно които не е оценявала точно търговската площ поради това, че при проверките не е разполагала с измервателни уреди; събраните такси за 2006 г. и 2007 г. не е внасяла своевременно – внесла ги е едва през 2008 г. поради служебна ангажираност, а нередовното водене на книжата е свързано с неосъществяван контрол върху работата и. Допуснатите от служителката Л. С. дисциплинарни нарушения, съставляващи злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4 КТ обуславят извод за законност на наложеното и най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение”, поради което предявеният иск за отмяната му следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 28.10.2009 година на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 550/2009 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. С. от [населено място], Б. о., ЕГН [ЕГН] против [община] дол, Кюстендилска област обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 831/2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3256,32 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: