3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 03.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6369 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1103 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1364/2014 г. на Варненски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Д. Р. от [населено място] против ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област. В решението е прието за установено, че със заповед № РД-07-203 от 25.03.2013 г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжност „старши учител по български език и литература” на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради допуснати дисциплинарни нарушения – през първия учебен срок на 2013/2014 г. по време на провеждане на учебни часове на девети и десети клас е отправял към учениците обидни изрази, накърняващи личното им достойнство; оказвал им е психически натиск чрез грубо отношение и нецензурни думи, разделяйки ги по етническа принадлежност и социален статус. Прието е, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано, поради което уволнението е отменено като незаконно извършено, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Изводите по фактите, касаещи дисциплинарните нарушения, са формирани въз основа на свидетелски показания, от които са приети за безпристрастно и обективно дадени само тези на разпитания свидетел на ищеца.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: длъжен ли е въззивният съд да изготви нов доклад по делото, в който да даде указания по разпределението на доказателствената тежест; как следва да бъде преценявана истинността на частни свидетелстващи документи; следва ли при противоречие в свидетелските показания съдът да изложи мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени; следва ли да обсъди всички представени писмени доказателства и длъжен ли е съдът при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ да съобрази доказателствата за периода на оставане без работа след уволнението, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 312 от 10.09.2012 г. по гр.д. № 849/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 305 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1110/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 593 от 11.12.2009 г. по гр.д. № 4690/2008 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 944 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 5022/2008 г. ІV г.о. ВКС и решение № 707 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 3164/2008 г. ІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът длъжен ли е въззивният съд да изготви доклад по делото, в който да даде указания по разпределението на доказателствената тежест, на който е отговорено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, не е обуславящ изхода на делото – обжалваното въззивно решение е постановено по жалба на ищеца по делото, която не съдържа оплаквания за допуснати нарушения по доклада на първоинстанционния съд, каквито твърдения не са въведени и с отговора на въззивната жалба, нито е поскано събиране на нови доказателства.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите следва ли при противоречие в свидетелските показания съдът да изложи мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени; следва ли да бъдат обсъдени всички представени писмени доказателства и длъжен ли е съдът при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ да съобрази доказателствата за периода на оставане без работа след уволнението, с оглед преценка доколко разрешението им в обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1103 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1364/2014 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: