4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 02.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2230/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Н. А. П. срещу въззивно решение № 666/03.02.2017г. по в.гр.д. 867/2016г. на Благоевградски окръжен съд в частта, в която е отменено решение №6517/14.08.2016г. на Благоевградски районен съд досежно евентуалния иск и е осъден ответника Н.Пингилов да плати на ищцата В. Я. сумата от 5583лв. като платена без основание и разноски в размер на 4280,47лв..
В срока за отговор ищцата е възразила срещу допускането на касационно обжалване и срещу отмяната на въззивното решение в обжалваната част.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищцата В. Я. твърди в исковата молба, че въз основа на фактура за доставка на свине майки и свинско месо, издадена от [фирма] е превела по банкова сметка на ответника Н.П. в качеството му на материално отговорно лице във фирмата сумата от 5583лв.. Ответникът Н.П. не доставил стоката, поради което е поискала от ответника да и плати двойния задатък, евентуално да и върне платената сума поради липса на договорни отношения с Н.Пингилов.
В срока за отговор ответникът е възразил, че не е страна по договор с ищцата, че е получил процесната сума по банковата си сметка, но тази сума била изтеглена от трето неизвестно лице.
По предявените искове въззивният съд е приел, че между ищцата и ответника не е сключен договор за доставка на свине майки и свинско месо, поради което е отхвърлил иска за плащане на двойния задатък. Относно евентуалния иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Б. е приел, че ищцата е превела сумата от 5583лв. по сметка на ответника без основание. Последващото усвояване на сумата по банковата сметка е ирелевантно за иска за неоснователно обогатяване. Въззивния съд е изложил и мотиви, че липсват доказателства сумата да е изтеглена от трето неизвестно лице, но дори да се приеме, че сумите са теглени от трето лице, това не освобождава ответника от задължението, тъй като предаването на картата и П. – кода на това трето неизвестно лице е неизпълнение на договора с Банката, при условията на груба небрежност, поради което ответникът понася вредите, независимо от техния размер.
Решението на Благоевградски окръжен съд в частта, в която е потвърдено решението на Благоевградски районен съд в частта, в която е отхвърлен иска за плащане на двойния задатък е влязло в сила като необжалвано.
В Изложението по чл. 281, ал.3, т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът подържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Когато спорното право е обусловено от факт, който е престъпление, следва ли гражданският съд да спре производството по делото?; 2. Следва ли да се разгледа иск, за който не са изложени никакви обстоятелства и как процедира въззивния съд?; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по тях?; 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?; 5. Може ли въззивния съд да излиза извън пределите на въззивната жалба, да обсъжда факти, които не са посочени в исковата молба и доводи, които не са правени в процеса?; 6. Доколко при наличие на деликт от трето лице, ще възникне неоснователно обогатяване между страните?
При тези данни относно обстоятелствената част на исковата молба, отговора на ответника и решаващите мотиви на въззивния съд, ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание вероятна недопустимост на същото.
Съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК, за да се обезпечи постановяването на допустими съдебни решения, ВКС може и служебно да допусне касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Недопустимо е съдебно решение, когато липсват положителните или съществуват отрицателните предпоставки на правото на иск. Редовността на исковата молба е една от абсолютните положителни предпоставки за упражняване на правото на иск. Едно от изискванията за редовност на исковата молба е наличието на обстоятелствена част и съответствие между обстоятелствената част и петитума на иска. Обстоятелствената част на иска представлява твърдения на ищеца относно всички факти от хипотезата на правната норма, която урежда като последица субективното право, чиято защита се търси. Когато липсват твърдения относно някой от фактите от хипотезата на правната норма, обстоятелствената част е непълна и исковата молба е нередовна. Когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба без да е дал указания за отстраняването на констатираната нередовност, постановеното съдебно решение е недопустимо.
В случая при установените твърдения в исковата молба, че ищцата е сключила договор с търговско дружество и в изпълнение на този договор е платила процесната сума на ответника като материално отговорно лице в дружеството, но иска връщане на тази сума като платена без основание, съществува вероятност за непълнота на обстоятелствената част, нередовност на иска и недопустимост на въззивното решение.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 666/03.02.2017г. по в.гр.д. 867/2016г. на Благоевградски окръжен съд в частта, в която е отменено решение №6517/14.08.2016г. на Благоевградски районен съд досежно евентуалния иск и е осъден ответника Н.Пингилов да плати на ищцата В. Я. сумата от 5583лв. като платена без основание и разноски в размер на 4280,47лв..
Указва на жалбоподателя Н. П. в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 111,66лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: