3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
гр. София, 22.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2922/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 95/06.03.2017г. по в.гр.д. 812/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 65/ 12.05.2016г., по гр.д. 150/2014г. на Пирдопски районен съд, с което е отменено уволнението на В. П. О. на основание чл. 333, ал.1 КТ и е възстановена на длъжността „старши специалист връзки с обществеността“. Към касационната жалба е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока за отговор ищцата В. О. е възразила, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищцата В. О. е предявила искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ срещу [фирма] . Тя твърди, че е работила по трудов договор на длъжността „старши специалист връзки с обществеността“, но трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- съкращение в щата. Според ищцата уволнението е незаконно, тъй като липсвало реално съкращение на щата- трудовата функцията не била заличена, липсвал подбор, който бил задължителен, работодателят злоупотребил с правото си на уволнение и освен това при уволнението не е била спазена закрилата по чл. 333 КТ, тъй като ищцата страдала от заболяване „рекурентно депресивно разстройство“, което било включено в Наредба 5/87г., а работодателят не изискал информация от нея и не бил получил разрешение от Инспекцията по труда за съкращението и.
В срока за отговор ответникът [фирма] възразил, че ищцата отказала да даде информация за наличието на заболяване, което и предоставя закрила по чл. 333 КТ, съкращението на щата било реално тъй като ищцата изпълнявала единствена длъжността „старши специалист връзки с обществеността“ и тази длъжност била заличена и не било необходимо извършването на подбор и не е имало злоупотреба с право тъй като уволнението на ищцата се било забавило поради сигнал от ищцата срещу прекия и ръководител, което е предизвикало извършването на проверка и след това поради претърпяна злополука от ищцата.
По предявените искове въззивният съд е приел, че ищцата е страдала от „рекурентно депресивно разстройство“ към момента на уволнението и че работодателят не е поискал от ищцата предоставянето на информация за налични заболявания, включени в Наредба 5/87г., поради което работодателят е нарушил закрилата по чл. 333, ал.1 КТ и уволнението е незаконно, а исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ бил отхвърлен от районния съд и решението му в тази част е влязло в сила като необжалвано.
В Изложението за допускане на касационно обжалване се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по следния въпрос: В случай когато уволненият работник откаже да комуникира с представители на работодателя по повод предварително изясняване на здравния му статус, приложима ли е спрямо него закрилата по чл. 333 КТ?
При тези данни относно обхвата на спора, правните изводи на въззивния съд, поставения въпрос и подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, въпросът който се поставя в Изложението следва да е включен в обхвата на правния спор и да е обусловил правните изводи, както и по този въпрос да липсва задължителна практика на ВКС и въпросът да се разрешава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/.
В случая поставеният правен въпрос представлява твърдение за установени факти по делото и питане дали от тези факти отпада правото на закрила на работника или служителя по чл. 333 КТ. Този въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил такава фактическа обстановка, каквато се твърди от жалбоподателя работодател, а в производството по чл. 288 ГПК, ВКС не проверява фактическите изводи на въззивния съд. Както бе посочено по- горе въззивният съд е приел от фактическа страна, че работодателят не е изискал информация от работника за наличието на заболяване, включено в Наредба 5/87г., а не е приел, както се твърди във въпроса, че ищцата е отказала да комуникира с представители на работодателя за здравния и статус. Освен липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по въпроса дали работодателят има задължение да изиска сведения от работника за предоставяне на информация за наличието на болест, включена в Наредба 5/87г., е налице установена задължителна практика на ВКС/р.№ 853-2010-ІV ГО/, а това обстоятелство-наличието на задължителна практика, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Поради липсата на общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95/06.03.2017г. по в.гр.д. 812/2016г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: