2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 22.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 568/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. В. Б. като пълномощник на В. Л. М., срещу въззивното решение № 5143 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 12048/2012 г. на Софийския градски съд. К. поддържа основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Д. Л. М., Л. Д. М. и М. Д. Ц. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението от 15.11.2011 г. по гр. д. № 51705/2010 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено искане по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и е допусната делба на един апартамент в [населено място],[жк], между ищеца /сега касатор/ с квота 2/12 ид. ч. и Л. М. и М. Ц. с квоти по 5/12 ид. ч., а срещу Д. М. искът е отхвърлен.
В. съд приел, че делбеният имот, който не подада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ поради незначителност на частта, съставляваща лично имущество на съпруга Л. Д. М., е придобит през 1983 г. по реда на чл. 100 З. /отм./ изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга през 2003 г., когато се е трансформирала в обикновена съсобственост. В нея преживялата съпруга Е. Д. М. има 4/6 ид.ч. /3/6 ид. ч. на основание чл. 27 от СК от 1985 г. – отм., и 1/6 ид. ч. по наследство/, а всеки от синовете: касаторът и Д. М. – по 1/6 ид. ч. по наследство. С н. а. № 16 от 08.02.2006 г. Е. М. дарила на ответниците Л. М. и М. Ц. – нейни внуци и деца на ответника Д. М., своите 4/6 ид. ч., а Д. М. им дарил своята 1/6 ид. ч. В. съд приел за неприложим спрямо това разпореждане чл. 76 ЗНсл по съображения, че по делото няма данни и не се твърди в наследството на Л. М. да е имало други имоти; неоснователно е и възражението по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на дарението по съображения, че когато то е извършено в полза на лица, които не са от кръга на призованите към наследяване, упражняването на правото за възстановяване на запазената част от наследството е предпоставено от приемане на наследството по опис. Същевременно съдът счел, че е длъжен да провери дали са налице всички законови условия за намаляване на дарението, и се произнесъл по приложението на чл. 30, ал. 2 ЗНсл и без възражение от ответниците по иска. По тези съображения е прието, че съсобственици са ищецът с квота 2/12 ид. ч. и ответниците Л. М. и М. Ц. с квоти по 5/12 ид. ч., между които и е допусната делбата, а срещу Д. М. като лице без права в съсобствеността искът е отхвърлен.
В касационната жалба се поддържа, че изводите на въззивния съд за личния дял на наследодателя Л. М. от делбения имот са неправилни, тъй като личното му имущество възлиза на 24% от стойността на имота – то не може да се приеме за незначително и в този размер е налице трансформация на лично имущество при придобиването на имота по време на брака; това от своя страна предопределя неправилното изчисление на квотите. Твърди се също, че неправилно съдът е отклонил приложението на чл. 76 ЗНсл за недействителност на разпореждането от ответника Д. М. в полза на останалите ответници – негови низходящи, както и на дарението от наследодателката Е. М. на придобитата от нея по наследство 1/6 ид. ч. К. обосновава и неправилно приложение на чл. 30, ал. 2 ЗНсл, тъй като наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество приживе и към момента на смъртта си не е оставила наследство, което да може да се опише. Според касатора обжалваното решение е и частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по приложението на чл. 30, ал. 2 ЗНсл без да е въведено такова възражение от ответниците по иска.
Във връзка с тези оплаквания, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени правни въпроси, които настоящият състав на ВКС, І-во г. о., конкретизира и уточни съобразно правомощията си по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: 1. дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗНсл е необходимо условие за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследство други имоти; 2. налице ли е трансформация на лично имущество, когато срещу притежаван от преди брака недвижим имот, отчужден по реда на З. /отм./, се придобие по време на брака като обезщетение друг имот и стойността на отстъпения в обезщетение имот е по-голяма и 3. дали искането за възстановяване на накърнена запазена част от наследството може да бъде отклонено поради неприемане на наследството по опис, без да е въведено възражение по чл. 30, ал.2 ЗНсл от страна на ответниците, при служебно произнасяне от съда по този въпрос.
Първите два въпроса са от значение за делото, защото са формирали решаващите изводи на съда и е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно е налице противоречие по първия въпрос между обжалваното решение и решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г о., служебно известно на съда, с което в производство по чл. 290 ГПК е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗНсл не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. По втория въпрос също е налице задължителна практика, изразена в Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд – т. 3, ал. 4, което се прилага и при действието на СК от 1985 г. /отм./ и за имущества, придобити по реда на чл. 100 З. /отм./. Последният въпрос касае правилността, а не допустимостта на съдебния акт и затова ще бъде обсъден при разглеждане на касационната жалба по същество.
С определение от 10.05.2012 г. по ч. гр. д. № 2360/2012 г. на СГС Вл. М. е освободен съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса по въззивната жалба – разрешение, важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата /т. 12 на ТР № 6 от 06.11.21013 г. на ОСГТК на ВКС/. При липса на данни в тази насока следва да се приеме, че касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5143 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 12048/2012 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: