О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1223/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. Г. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което на основание чл. 59 ЗЗД Л. Г. С. е осъдена да заплати на ищците Р. К. М. и Д. М. М. сумата от 8262.38 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], за периода 23.06.2015 г. – 08.12.2015 г..
В жалбата се излагат доводи, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищците разполагат с друг ред на защита, а искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, също така е неправилно, тъй като при определянето на обогатяването и обедняването не е взет предвид платения от касатора наем за ползването на имота, и освен това се оспорва заключението на вещото лице относно размера на средния пазарен наем.
Във връзка с наведените касационни основания за неправилност и недопустимост на въззивното решение, касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като твърди противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите относно субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД и задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните като прецени доказателствата по делото. Последният въпрос е поставен във връзка и с възражението на ответника, че за процесния период е платил наемна цена за ползването на имота и този наем следва да се приспадне от обезщетението по чл.59 ЗЗД, но въззивният съд не се бил произнесъл по това възражение.
Касационната жалба е оспорена от насрещната страна- ищците по делото Р. М. и Д. М..
Касационната жалба е редовна и освен това са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по възражението на ответника, че е платена наемна цена за ползването на имота на единия съсобственик, и този наем следва ли да се приспадне от обезщетението по чл. 59 ЗЗД за другия съсобственик? (въпросът е конкретизиран и уточнен съгласно правомощията на ВКС (виж т.р.№1-2010-ОСГТК)).
Това е така, защото въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. върху процесния имот и са били лишени от ползването му тъй като имотът е бил даден под наем на ответника от другия съсобственик. Според въззивния съд в този случай и доколкото договорът за наем не е противопоставим на ищците, то те са обеднили с лишаването от ползата, която биха получили при отдаването на имота под наем, а ответникът като наемател се е обогатил със спестените разходи, които би направил при наемане на имота. В случая въззивинят съд не се е произнесъл по възражението на ответника, че е платил наемна цена за ползването на имота и този наем следва да се приспадне от обезщетението по чл. 59 ЗЗД.
Това възражение е допустимо и относимо тъй като при лишаване от ползване по чл. 59 ЗЗД, обедняването на собственика е пропускането на доходи от наем, а обогатяването на ползвателя е спестения разход, който би направил при наем (виж решение №185-18-ІІІГО). Отново според задължителната практика на ВКС по чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик има право на частта от платения наем, съответстваща на квотата му в съсобствеността. Съгласно трайно установената практика по чл. 236, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по всички относими доводи и възражения на страните като прецени доказателствата за това и обоснове кои факти приема за установени и кои не.
С оглед на практиката, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по възражението и да прецени дали платената наемна цена е доход за ищеца и този доход следва ли да се вземе предвид при определянето на обедняването и обогатяването по чл.59 ЗЗД.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7995 от 28.11.2017г., постановено по гр. д. № 9371/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: