2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1268
София, 13.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4617 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 199 от 15.04.2013 година по гр.д. № 1577/2012 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 70 от 08.10.2012 г. по гр.д. № 594/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 20000 евро, предявен от П. К. Ц. от [населено място] против А. А. Х. от [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е предоставил на ответника чрез трето лице сумата 20000 евро с цел закупуване на имоти. На 13.03.2013 г. ищецът е поканил ответника да даде отчет за направените разходи, което не е било сторено. Между ответника и брата на ищеца Д. Ц. е съществувала договореност за закупуване на имоти с цел бъдещото им застрояване, във връзка с което на 19.02.2007 г. ответникът е закупил недвижими имоти – три броя ниви в собственост на дъщерята на Д. Ц., племенница на ищеца. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск за отчет по договор за мандат е неоснователен. Прието е, че не е доказано валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка; че такова не може да бъде установено от представения по делото разходен касов ордер за предаване на сумата 20000 евро на ответника, тъй като не е доказано поето ли е задължение от страна на ответника за извършване на конкретни правни действия по отношение на конкретни имоти, а твърдението, че възложител на поръчката е ищеца не е установено по безсъмнен начин предвид проведеното насрещно доказване за съществуващи търговски отношения между ответника и брата на ищеца.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от П. К. Ц. от [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд по въпроса съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила непосочването на правната квалификация в доклада на първоинстанционния съд; че в противоречие с решение № 207 от 29.03.1985 г. по гр.д. № 1037/2004 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е разрешен и въпросът „могат ли волеизявленията за сключване на договор да се правят по всички възможни начини, в т.ч. с конклудентни действия”; че изводите за недоказаност на предявената претенция са в противоречие с решение № 1108 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 869/2011 г. на Софийски апелативен съд, съгласно което в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е да докаже само плащането, а в тежест на ответника е да докаже че е налице основание за получаване на сумата, съответно за задържането и; че след като ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, на което е получена сумата, то следва да се приеме, че е получена без основание – при липса на валидно облигационно отношение;
Ответникът по касационната жалба А. А. Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване във връзка с въпроса съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на дадена от първоинстанционния съд точна правна квалификация на спорното право в доклада по делото е неоснователен. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като във въззивната жалба не е въведено оплакване за неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд по чл. 146, ал.1, т. 2 ГПК. Независимо от това, както в доклада на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е определена точна правна квалификация съобразно въведените от ищеца твърдения – отчет по договор за поръчка, т.е. иск с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е и твърдяното противоречие между въззивното решение и изводите, формирани в решение № 1108 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 869/2011 г. на Софийски апелативен съд, касаещо последиците на доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, т.е. по иск, различен от предявения – по чл. 284, ал.2 ЗЗД, в производството по който иск ищецът доказва наличието на твърдяното договорно правоотношение поръчка.
Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса как и с какви доказателствени средства се установява сключването на договор за мандат.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 15.04.2013 година по гр.д. № 1577/2012 година на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора П. К. Ц. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 780 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: