4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София 11.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №257/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] срещу решение № 112/20.05.2011 г. на Варненски апелативен съд/ ВАС/по в.т.д. №28/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено обжалваното решение в осъдителната му част и е отменено частично решение №429 от 18.10.2010 г. по т.д. № 196/2008 г. на В. в отхвърлителната му част и касаторът [фирма] като ответник е осъден да заплати на ищеца „Р. АН Е. освен присъдените му от първата инстанция 39 662,80 лева още 19 949,06 лева- стойност на предплатени, но неизпълнени строително-монтажни работи /СМР/ по договор между страните, както и сумата от 62 137,69 лева-обезщетение за вреди от неизпълнение на същия договор изразяващи се в разликата между договорената с ответника стойност на неизпълнените СМР и стойността, която ищецът е заплатил за направата им на трети лица.От страна на същия жалбоподател е подадена и касационна жалба срещу решение №233 от 28.10.2011 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 от ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното основно въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба „Р. АН Е. изразява становище за неоснователност на касационната жалба от страна на [фирма]. Подава касационна жалба срещу решение №233 от 28.10.2011 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение и е допълнено същото по реда на чл.248 от ГПК като са присъдени съответните разноски в полза на другата страна в размер на 12 277 лева, без въззивният съд да е включил и направените пред него разноски на страната в размер на 2 923,86 лева –държавна такса и 4 414 лева-адвокатски хонорар..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете са с цена над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното основно решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за присъждане стойността на предплатени, но неизпълнени СМР по договор за строителство между страните в последствие развален по вина на ответника –изпълнител , както за сумата от 62 137,69 лева-обезщетение за вреди от неизпълнение на същия договор, изразяващи се в разликата между договорената с ответника стойност на неизпълнените СМР и стойността, която ищецът е заплатил за направата им на трети лица. При определяне на размерите , до които е уважил претенциите съдът се е ръководил изцяло от изслушаните и приети и пред двете инстанции заключения на счетоводно-икономическа експертизи изготвени на базата на съдържанието на самия договор за изработка и монтаж от 15.10.2005 г. , констативни протоколи за изпълнени и приети СМР и фактури приети по делото както и доказаните частични плащания. Относно чисто правния въпрос, по чия вина е бил развален договорът за изработка, въззивният съд е приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо при уважаване на частичен иск, предявен като насрещен на същото основание формирана от влязлото в сила съдебно решение №177/26.11.2007 г. по в.т.д. №264/2007 г. на АС-Варна. По този иск, съдът е приел като съществуваща облигационната връзка между страните основана на същия договор и настъпването на факта на неговото разваляне чрез едностранно волеизявлание по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД от страна на възложителя [фирма] , поради неизпълнение от страна на ответника като изпълнител по договора.
В жалбата от страна на процесуалния пълномощник на ответника по исковете [фирма]- [населено място] срещу решение № 112/20.05.2011 г. на Варненски апелативен съд/ ВАС/по в.т.д. №28/2011 се съдържа и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Като обуславящ изхода на спора правен въпрос се сочат четири въпроса, които обобщено се свеждат до това, дали правото да се разваля един двустранен договор , в случая –за изработка, поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя по него принадлежи и може да се упражнява от страна на възложителя при положение, че самият той е неизправна страна по същия договор. В конкретния случай този въпрос е разрешен със силата на пресъдено нещо като последица от влязлото в сила съдебно решение по в.т.д. №264/2007 г. на АС-Варна, в което съдът е приел като съществуваща облигационната връзка между страните основана на същия договор и настъпването на факта на неговото разваляне чрез едностранно волеизявлание по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД от страна на възложителя [фирма] , поради неизпълнение от страна на ответника като изпълнител по договора. Следователно, този въпрос не може да бъде пререшаван в последващо производство по същия спор между същите страни, какъвто се явява настоящият, и в този смисъл той няма качеството на обуславящ изхода на същия, поради което и не е налице първата предпоставка за допускане до касация-формулиран от страна на касатора правен въпрос от значение за изхода на спора , който в последствие да се постави на преценка по допълнителните критерии по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
По отношение на двете касационни жалби , подадени от всяка една от страните срещу решение №233 от 28.10.2011 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 от ГПК:
С посоченото решение са оставени без уважение молбите и на двете страни за поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение като съдът се е мотивирал, че по същество същите съдържат оплаквания срещу начина на възприемане на констатациите и пресмятанията в приетите по делото заключения на вещото лице и следователно липсва порок на решението представляващ очевидна фактическа грешка отстранима от страна на самия съд по реда на чл.247 от ГПК. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно чл.247 ал.3 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение, чиято поправка се иска, т.е. в случая по реда на касационното обжалване. В така подадените от всяка една от страните касационни жалби срещу решение №233 от 28.10.2011 г. постановено по реда на чл.247 от ГПК липсват формулирани правни въпроси, които да се поставят на преценка по допълнителните критерии по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, а се сочат само оплаквания за незаконосъобразност. Отсъствието на посочен от страната правен въпрос от значение за изхода на спора възпрепятства допускането до касация по двете жалби.
По отношение жалбата на [фирма] срещу решение №233 от 28.10.2011 г в частта, с която е изменено и допълнено основното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК като са присъдени съответните разноски в полза на ищеца в размер на 12 277 лева-общо, то същата има характер на частна жалба по чл. 274 ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ГПК.Според оплакванията в нея ,така определената сума не обхваща реално направените разноски на ищеца по водене на делото общо и пред двете инстанции по същество. При проверка, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. констатира, че общият размер на всички разноски на ищеца възлиза на 22 781,09 лева/ 15 443,23 лева-пред първа и 7 337,86 лева-пред втора инстанции/ и при съобразяване с разпоредбите на чл.78 ал.1 от ГПК, т.е. съобразно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 17 541,43 лева/ при общо предявен размер на всички обективно уважени искове -159 148,76 лева , от които уважени общо 121 750,45 лева / като при приспадане на сумата от 5 643 лева-присъдени от първоинстанционния съд, се получава сумата 11 898,44 лева общо дължими на ищеца разноски, съобразно с уважената част от исковете. Ето защо и при спазване правилото на чл.271 ал.1, предложение второ от ГПК , да не се влошава положението на жалбоподателя не следва да се присъжда по-малко дори от присъдените 12 277 лева-общо или жалбата и в тази част имаща характер на частна такава се явява неоснователна и обжалваният акт представляващ определение по чл.248 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112/20.05.2011 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №28/2011 г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233 от 28.10.2011 г. по в.т.д. №28/2011 г. на ВАС , постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което са оставени без уважение молбите на двете страни за поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №233 от 28.10.2011 г. по в.т.д. №28/2011 г. на ВАС В ЧАСТТА, имаща характер на определение по чл.248 от ГПК, с която е изменено и допълнено основното решение в частта за разноските като са присъдени съответните разноски в полза на ищеца в размер на 12 277 лева-общо
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ