4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София, 22.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1797/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. П. П. срещу въззивно решение № 2545/05.11.2018 г. по в. гр. д. № 1112/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Н. Г. Р. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказвания на ответника, публикувани в броя на вестник „Преса” от 06.06.2015 г.
Касационната жалба е редовна и допустима. В нея са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Оспорват се изводите, че поведението на ответника не е било противоправно, тъй като думите му съставлявали един цялостен разказ, с който е изказал личното си мнение за професионалните качества на ищеца, както и че изказването било в допустимите предели на негативна критика спрямо лице, което било публична личност. Поддържа се, че при обсъждането на вината и противоправността на деянието на ответника, изнесъл засягащите доброто име, честта и достойнството на ищеца факти, е ирелевантно обстоятелството дали е била извършена проверка за тяхната достоверност; че свободата на словото и на изразяване на мнение, на която се позовава съдът, не изключва задължението за представяне на вярна информация и задължението да не се накърнява личната неприкосновеност на гражданите, били те и публични личности; че не била извършена надлежна преценка за справедлив баланс между интересите на обществото и тези на индивида. Сочи се, че неверните изявления на ответника по никакъв начин не касаят водения от него съдържателен дебат относно избора на ищеца за заместник на длъжностно лице от висшия военен ешелон, а целяли единствено уронването на доброто име на касатора.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса (уточнен и конкретизиран съгласно т. р. 1-2010-ОСГТК)- какви са правните последици при разпространение на неверни факти, които засягат професионалната чест и достойнство на личността. А по въпроса относно разликата между факт и оценъчно съждение се твърди и очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока за отговор Н. Р. е възразил срещу допускането на касационно обжалване и евентуалната отмяна на решението.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от Д. П. против Н. Р. иск за заплащане на сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказвания на ответника за вестник „Преса“, публикувани в изданието от 06.06.2015 г. С тези изявления, които били изнесени в публичното пространство и станали достояние на широк кръг от хора, Р. накърнил доброто име на ищеца в обществото и изразил публично негативна оценка за личността му под формата на квалификация за професионалните му качества. Неверни и опозоряващи били изложените твърдения, че ищецът не бил годен да заема определена обществена служба поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация и поради отсъствие на професионални и етични качества, тъй като бил в състояние на съзнателен конфликт на интереси при упражняване на задълженията си като управител на „Военно издателство“ ЕООД.
Ответникът е оспорвал предявените искове по основание и размер, поддържайки, че публикуваните материали изразявали личната му оценка по отношение на публична личност, поради което допустимата критика била в по-широки граници.
Софийски градски съд уважил предявения иск по чл. 45 ЗЗД сумата 10 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв. искът бил отхвърлен като неоснователен. Първоинсанционното решение е било обжалвано само от ответника в частта, с която искът е бил уважен, като в отхвърлителната си част същото е влязло в сила.
За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, Софийски апелативен съд е приел за установено, че в броя на вестник „Преса“ от 06.06.2015 г., на страница 14 и 15, било публикувано интервю със заглавие: „Бившият зам. началник на военно разузнаване о. р. полк. Н. Р.: Искам детектор на лъжата за Комисията по досиетата“, чиято основа насоченост е била свързана с въпроса за архивите на военното разузнаване. Ответникът заявил следното: „Но ми се иска да съобщя нещо, което не е публично известно. Предвиждаше се и все още се предвижда за заместник на Б. да бъде назначен бивш кадър на службата. Това е доста неудачен вариант, ако се реализира.“ На последващ въпрос защо вариантът да е неудачен, ответникът заявил: „Така е, но мисля, че не е добър професионалист.“ На въпрос кого има предвид Р. отговорил, че става въпрос за Д. П. – директор на „Военно издателство“ ЕООД, като добавил, че назначението на ищеца е било грешка, както и че доколкото знае, „П. има проблеми с издаване на допуск до класифицирана информация от ДАНС. Освен това е и в конфликт на интереси. Той е директор на издателството и началник на собствената си жена, която е шеф на отдел там“. На въпрос на журналиста дали стои зад думите си, казани по отношение на ищеца, Р. отговорил: „Стоя зад думите си. Твърдя, че са истина. Не ангажирам никого с тях, включително и вестника“.
Установено е, че ищецът е имал отказ за достъп до класифицирана информация от 16.02.2015 г., който е бил обжалван и отменен, като на ищеца е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно“, валидно до 29.03.2019 г. На 10.02.2015 г. е било постановено решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съгласно което не е установен конфликт на интереси по отношение на ищеца във връзка със сключването на допълнително споразумение, с което длъжността на неговата съпруга във „Военно издателство“ ЕООД била променена. Установено е, че в резултат на публикацията ищецът преживял силни негативни емоции – вътрешно напрежение, непълноценен сън, потиснато настроение, повишена раздразнителност, нарушена концентрация на работното място; понесъл сериозни последици от професионален характер, което е нарушило обичайното му психично и социално функциониране за период от около два месеца; получил хипертонична криза в деня, в който прочел статията; приемал медикаменти.
При тези данни САС е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло. В случая границите на допустимата критика били по-широки, тъй като ищецът е публична личност, а ответникът е изложил едно комплексно оценъчно съждение, в което е изразил собственото си мнение за ищеца, за неговите професионални качества и за пригодността му за заемане на определена длъжност в Министерство на отбраната. Цитираните изрази, преценени в тяхната съвкупност, не съставлявали фактическо твърдение, с което ответникът е разгласил позорно обстоятелство, унижавайки честта и достойнството на ищеца, а били оценъчно съждение. За отделните фактическите твърдения, че П. е имал проблеми с допуска до класифицирана информация и е бил в конфликт на интереси, не се носела гражданска отговорност, липсвала вина, защото отговорността на ответника следвало да бъде ангажирана, ако е съзнавал, че твърденията са неверни или ако е следвало да се увери във верността им преди да ги изложи пред медията, но не е сторил това.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска, когато въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС по обуславящ правен въпрос.
По поставените въпроси за правните последици от разпространението на неверни факти, които засягат професионалната чест и достойнство на личността и относно разграничението на фактическите твърдения от оценъчните съждения е налице трайна практика на ВКС (р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-IVГО; р. № 62-2012-IVГО), съгласно която оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Съдът е длъжен в мотивите да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения въпрос, доколкото апелативният съд е приел, че изказванията на ответника съставляват едно цялостно оценъчно съждение, а за отделните неверни фактически твърдения не се носи гражданска отговорност.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2545/05.11.2018 г. по в. гр. д. № 1112/2018 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Д. П. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 200.00 лв., както и че при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: