Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 306 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. П. срещу въззивно решение от 31.10.2011 г. по въззивно гр.д. № 8735 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 05.05.2010 г. по гр.д. № 46996 /2010 г. на Софийски районен съд, 75 с-в., в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма], в несъстоятелност, с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма], в несъстоятелност не изразява становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че : жалбоподателят (ищец) е бил законосъобразно уволнен от ответника поради съкращаване на щата и след законосъобразно извършен подбор : че доводът на жалбоподателя за липса на представителна власт на лицето, подписало заповедта е несъстоятелен (неоснователен), това лице е П. С., който видно от приложената по делото справка от търговски регистър може да представлява дружеството съвместно с един от другите посочени представители, но това се отнася само до представителни функции пред трети лица, а при вътрешната организация няма пречки да се възлагат функциите да се прекратяват трудовите правоотношения с работниците и служителите, т.к. тази дейност не е свързана с представителни функции при управление на дружеството пред трети лица; съдът е приел също, че заповедта за уволнение е мотивирана, че преди уволнението на ищеца длъжността, която е заемал, е съкратена, че работодателят е извършил подбор между лицата, заемащи същата длъжност, за което въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към решението на СРС, който е обсъдил доказателствата за подбора и е приел, че длъжността, която е заемал ищецът е била „шофьор на тежкотоварен автомобил 25 тона”, съкратени са три от деветте такива бройки при работодателя, назначена е комисия за подбор, която е оценила всички заемащи длъжността шофьори по критериите, посочени в заповедта на работодателя и по тези критерии – за поддържане на машината и изпълнение на работата ищецът е оценен със задоволителна оценка, на работа са останали оценените с добра оценка, на ищеца и другите оценени със задоволителни оценки е предложено да бъдат преназначени, а пи несъгласие – съкратени.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода от спора и по отношение на тях са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.т.1,2 и 3 ГПК:
Материалноправен въпрос : законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение от лице, упълномощено от синдик без разрешение за това от съда и във фаза на несъстоятелност, в която синдикът няма работодателска правоспособност, а само правомощие да управлява имуществото, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът за представителната власт на лицето, което е подписало заповедта, е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, е разрешен в съответствие с установената практика.
Материалноправен въпрос: дали преценката на работодателя при извършването на подбор по чл.329,ал.1 КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол (както твърди, че е приел въззивния съд). Въпросът не е обуславящ, защото видно от изложеното, въззивният съд е приел обратното и е извършил преценка на законността на извършения подбор.
Дали преценката на въззивния съд за законосъобразността на подбора по посочените в чл.329,ал.1 КТ критерии „по-висока квалификация” и „ниво на изпълняваната работа”, не противоречи на установената съдебна практика – сочи решения : 1203 /2008 г. по гр.д. № 2599 /2004 г.; 1123 /2007 г. по гр.д. № 2385 /2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., 637 /2008 г. по гр.д. № 1914 /2005 г. на ВКС, ІІ г.о., 462 /2007 г., 637 /2007 г. по гр.д. № 1724 /2004 г. и 159 /2008 г. по гр.д. № 1266 /2007 г. на ВКС, V г.о. и № 722 /2007 г., на ВКС, І г.о., както и че по въпроса е образувано тълкувателно дело на ВКС.
Видно от изложеното по-горе, въззивният съд е разрешил въпроса за законосъобразността на подбора в съответствие с тази практика на ВКС, която е уеднаквена с ТР 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3 / 2011 на ОСГК на ВКС , постановено след подаване на касационната жалба: проверил е дали работодателят е извършил подбор по чл.329 КТ законосъобразно и е установил, че: работодателят е извършил подбор, че всички необходими участници са били включени в подбора, че избраните от работодателя показатели съответстват на установените в закона критерии и че оценките по определените от работодателя показатели съответстват на обективно проявените професионални качества на работниците с оглед на възложената им работа; въззивният съд не е следвало да се занимава с фоплаквания за незаконосъобразно извършване на подбор, които не се отнасят до избраните от работодателя показатели, съответни на установените в закона критерии.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 31.10.2011 г. по въззивно гр.д. № 8735 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.