O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 12.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 337/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК.
С определение № 470 от 03.10.2017 г. по гр. д. №135/2017 г. Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение молбата на Ж. Д. Г. и Н. С. Г. за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности на касационната им жалба срещу поставеното по делото въззивно решение.
Цитираното определение е обжалвано от Ж. Д. Г. и Н. С. Г., чрез пълномощника им адв. Д. Р.. Като незаконосъобразни се сочат изводите на апелативния състав за липса на достатъчно убедителни доказателства за наведените от жалбоподателите особени непредвидени обстоятелства в молбата по чл.64 ГПК. Поддържа се още ненадлежното уведомяване на жалбоподателите за отстраняване на нередовностите по касационната жалба, предвид, че е извършено чрез пълномощника, за който представеният по делото договор за правна защита и съдействие, е важал само за първата инстанция.
Ответникът – [община], чрез адв. Г. К. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.66, ал.2 ГПК акт на апелативен съд.
Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните:
За да остави без уважение молбата на жалбоподателите апелативният съд е приел, че изложените от молителите обстоятелства не са от категорията особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Освен това е приел, че за наведените обстоятелства не са били ангажирани и никакви доказателства. По довода на молителите за нередовно съобщаване на разпореждането с указания касаещи нередовности по касационната жалба, е приел, че той е ирелевантен в производството по възстановяване на срок.
Относимите по делото обстоятелства са следните:
Срещу въззивното решение от 22.05.2017 г. Ж. Г. и Н. Г. са подали в срок касационна жалба вх. № 5519/03.07.2017 г., която е оставена от апелативния съд без движение с разпореждане № 1138 от 04.07.2017 г. Дадени са указания в едноседмичен срок жалбоподателите да представят документ за внесена държавна такса от 30 лв., както и валидно за касационната инстанция пълномощно за процесуалния им представител. Разпореждането е връчено чрез пълномощника на 12.07.2017 г., като срокът за изпълнение на указанията е изтичал на 19.07.2017 г.
С молба вх. № 6110 от 24.07.2017 г., към която са приложени вносен документ от 21.07.2017 г. за платена държавна такса в полза на ВКС и пълномощно за изготвяне на касационна жалба от същата дата, жалбоподателите са поискали възстановяване на срока за изпълнение на указанията поради това, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, както и на обстоятелството, че не са били уведомени за нередовностите лично на своя адрес. Като обстоятелства по чл.64, ал. 2 ГПК са посочили финансовата си затрудненост, заради която мобилните им телефони са били изключени от оператора и това препятствало връзката им с процесуалния им представител. На същата дата е постъпила молба за възстановяване на срока и от адв. Р., в която е заявил, че едва на 21.07.2017 г. е осъществил връзка с доверителите си.
Към молбите не са приложени доказателства за твърдените обстоятелства, нито са правени доказателствени искания, като такива не са ангажирани и в откритото съдебно заседание от 27.09.2017 г., видно от съдебния протокол.
В производството пред Хасковския окръжен съд по гр. д. № 371/2016 г. по исковете на [община] срещу жалбоподателите, последните са представлявани от адв. Р. по силата на пълномощно от 04.11.2016 г., видно от което в него не са посочени изрично съда или инстанцията, за която то има сила. Допълнително, заедно с договорите за правна защита и съдействие, са представени в полза на адв. Р. още две пълномощни – от 24.06.2016 г., в което изрично е указано, че важи пред апелативния съд по обжалване на определение № 514 от 15.06.2016 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 371/2016 г., и от 22.12.2016 г., в което също е указано, че важи пред апелативния съд за обжалване решението на Хасковския окръжен съд.
По делото отсъстват данни оттегляне на пълномощното от 04.11.2016 г. да е съобщавано на съда.
Съгласно чл.64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да иска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според чл.64, ал.3, изр.2-ро ГПК не се възстановява срок, ако е било възможно продължаването му.
Настоящият състав преценява довода на касаторите за нередовно уведомяване за дадените указания като относим, тъй като възстановяването на срока предполага неговото изтичане /по аргумент от чл.64, ал.2 ГПК/ и наличието му би обусловило недопустимостта на производството. Този довод обаче е неоснователен – уведомяването чрез пълномощника е редовно, предвид представеното по делото първоначално пълномощно от 04.11.2016 г., което по аргумент от чл.34, ал.4 ГПК е имало сила до завършване на делото във всички инстанции. Фактът, че след това по делото, при това по инициатива на довереника, са представяни други изрични за съответните действия и съответния съд пълномощни, не може да промени извода за надлежно учредена представителна власт до завършване на производството пред всички инстанции. Този извод не се променя и от неправилното по същество указание на въззивния съд да се представи валидно за касационната инстанция пълномощно.
Правилни са обаче изводите в обжалваното определение, че молбата по чл.64 ГПК е неоснователна.
В съдебната практика безпротиворечиво под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право. В настоящата хипотеза не са били ангажирани доказателства за такива обстоятелства. Съществувала е и обективна възможност да бъде поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията.
В обобщение, молбата за възстановяване на срок е неоснователна, поради което обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 от 03.10.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. №135/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: