Решение №419 от 42404 по гр. дело №6121/6121 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 419

С., 04 февруари 2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3493 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С решение от 07.04.2005 г. по гр.д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), за признаване на установено по отношение на Х. Н. К., Т. В. К., Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., М. Ю., М. Д. В. и Столична община, че В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. са собственици на парцел с площ от 510 кв.м., съставляващ ХХІ-456 от кв. 126, м. „Л.”, [населено място]. Решението е влязло в сила при условията на чл. 219, б. „в” ГПК (отм.) с постановяване на решение № 663 от 02.07.2007 г. по гр.д. № 792/2006 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
С молба вх. № 1030152 от 11.07.2014 година, подадена от Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се наличието на нови обстоятелства и установяващи ги писмени доказателства от съществено значение за делото – заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на Областния управител С. област, решение по адм. дело № 1637/2000 г. на Софийски градски съд и решение по адм. дело № 16883/2013 г. на ІІІ отделение на Върховния административен съд.
Ответниците по молбата за отмяна Г. Ф. Ю., М. П. Ю., В. Ф. В. и Ф. М. В. считат, че е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Ответникът Столична община не взема становище.
Молбата е редовна и процесуално допустима – решението по адм. дело № 16883/2013 г. на ІІІ отделение на Върховния административен съд е постановено на 04.06.2014 г., а молба за отмяна вх. № 10030152 е постъпила на 11.07.2014 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.
С решение от 07.04.2005 г. по гр.д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд е признато за установено правото на собственост на ищците В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. по отношение на ответниците върху парцел с площ от 510 кв.м., съставляващ ХХІ-456 от кв. 126, м. „Л.”, [населено място], придобит чрез покупка от общата им наследодателка им през 1947 г. Този извод е формиран поради липсата на доказателства, че започналата през 1959 г. процедура по отчуждаването по реда на ЗПИНМ е била завършена със заплащане на обезщетение на собствениците на имота.
С решение № 7552 от 04.06.2014 г. по адм.д. № 16883/2013 г. на ІІІ -то отделение на Върховния административен съд е потвърдено решение по адм. дело № 1637/2000 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. срещу заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на Областния управител С. област, с която им е отказано възстановяване правото на собственост върху парцел с площ от 510 кв.м., съставляващ ХХІ-456 от кв. 126, м. „Л.”, [населено място]. В решението на Върховния административен съд е прието, че отчуждението на имота по реда на ЗПИНМ е извършено по законоустановения ред, като обезщетението на собствениците е изплатено – средствата за обезщетение на собствениците на имота са им били преведени в Д. с платежно нареждане от месец юли 1960 година, а изплащането на обезщетението удостоверено с писмо на Директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване” на Столична община.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от Върховния касационен съд решение удостоверява със задължителна за гражданския съд сила (чл. 302 ГПК) валидността на заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на Областния управител С. област, с която на ищците по гр.д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. е отказано възстановяване правото на собственост поради редовно извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ – обстоятелство от съществено значение за гражданското дело, което не е могло да бъде известно до постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд.
Предвид изложеното подадената молба за отмяна е основателна, поради което следва да бъде уважена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр.д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top