4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр. София, 09.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3409/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от ОДЗ № 1, [населено място] срещу решение № 5065 от 16.06.2016г., постановено по в.гр.д. № 3763/16г. на СГС ГО, ІІІ-г състав, с което е отменено решение от 04.01.2016г. на СРС ІІ г.о. 52 състав и са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. В жалбата са посочени основания за неправилност на въззивното решение.
В Изложението по чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, ищецът подържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и след тяхната съвкупна преценка; 2. При решаване на въпроса относно ползването и преодоляването на предварителна закрила при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.2 и 3 от КТ, може ли съдът да замества ясно и точно изразената воля на страните по колективния трудов договор; 3. Какви са правните последици, ако в К. е предвидено синдикалната организация, а не синдикалният орган, да дава съгласие за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал.1, т.2 и 3 от КТ; 4. Прилага ли се в този случай, относимо ли е, приетото от ВКС в т.р. 4/2013г. на ОСГК на ВКС по втория поставен там въпрос.
В срока за отговор, ищцата Т. Г. е възразила срещу Касационната жалба и сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Като взе предвид, че касационната жалба е срещу въззивно решение по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, ВКС намира, че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
Относно предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, съдът приема следното:
В. съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение, което е било прекратено поради съкращение в щата. Направил е изводи, че съкращението е реално, а подборът не е бил задължителен, но е уважил исковете, тъй като работодателят не е преодолял закрилата по чл. 344, ал.4 от КТ.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или отговорът на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
Отговорът на първия поставен въпрос е във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 235 от ГПК и по него има формирана трайна задължителна практика на ВКС /решение № 217 от 09.06.2011г. на ВКС и др./, а именно, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като е преценил всички доказателства, установяващи предпоставките на чл. 333, ал.4 от КТ- Устава на синдиката на българските учители, писмо от Славейка Й. от 13.11.2015г., свидетелските показания, удостоверение І № 16/ 12.05.2014г. на Общинския координационен съвет и служебна бележка, както и е обсъдил доводите на страните за това кой е съответният синдикален орган от синдикалната организация, който следва да даде предварително съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение.
Отговорите на втори, трети и четвърти въпроси са дадени с т.р. 4/2013г. на ОСГК на ВКС, а именно, че решенията на синдикалната организация се взимат от нейните синдикални органи и решението на синдикалния орган е решение на синдикалната организация. Кой синдикален орган има правомощието да вземе решение за предварително съгласие за уволнение се урежда в устава на синдикалната организация и когато този синдикален орган е колективен, съгласието подписано от председателя, трябва да удостоверява решението на колективния орган.
В съгласие с тълкувателното решение, въззивният съд е приел, че според Устава на синдикалната организация, органът на синдикалната организация, който следва да даде предварително съгласие е С. комитет /колективен орган/, а не председателя на синдикалната организация, както и че писменото съгласие, подписано от Председателя на синдикалната организация не удостоверява вземането на решение от колективния орган.
По формулираните въпроси има постановена задължителна практика на ВКС и не е необходимо да се извършва изменение или промяна на практиката с оглед на изменение на законодателството или обществените условия.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата Т. Ч. Г. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 645лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5065 от 16.06.2016г., постановено по в.гр.д. № 3763/16г. на СГС ГО, ІІІ-г състав, с което е отменено решение от 04.01.2016г. на СРС ІІ г.о. 52 състав и са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.
Осъжда ОДЗ №1 [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Т. Ч. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 645лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: