3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 406/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
гр. София, 12.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 406 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
В. Д. Атанасова обжалва решение № 40 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 454/11 г. на Апелативен съд гр. В. Т.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 388 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1000/10 г. на Окръжен съд [населено място] в обжалваната му част, в която В. Атанасова е осъдена да предаде на Държавата владението на магазин в подблоково пространство с идентификатор № 56722.660.898.1.21 по КК на [населено място], както и складови помещения с платформа с идентификатор № 56722.660.898.1.23. За да потвърди решението въззивният съд приел че през 1990 г. ДФ „Орбита” заменила възмездно с ОбНС новостроящ се хотел срещу процесния магазин. Със заповед, издадена на основание чл. 6 от Закон за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., С. и Б., през 1993 г. обектът бил иззет със заповед на министъра на финансите. Заповедта била обжалвана от В. „Орбита”, но с решение на ВАС жалбата била отхвърлена. Към момента на издаване на заповедта имотът бил внесен от В. „Орбита” като непарична вноска в капитала на [фирма] [населено място]. На 27.02.1996 г. [фирма] се снабдила с нот. акт № 153 за собственост като представила протокол на Общо събрание на Ж. за разпределение на обектите. С решение на Районен съд [населено място] решението на Общото събрание за разпределение на обектите било прогласено за нищожно. С решение на областния управител на Л. от 20.05.1998 г. Б. К. бил обезщетен със собственост на 33.20 % от недвижимия имот. Между него и държавата била извършена делба, като помещенията били разпределени между двамата съсобственици. Частта на другия съсобственик К. била продадена от наследника му на [фирма] , като тази част не е предмет на спора. С нот. акт № 187 от 20.08.2009 г. [фирма] продал имота на В. Атанасова, като продавачът се легитимирал с нотариалния акт № 153/96 г. При тези факти съдът приел, че държавата е придобила собствеността на магазина към 19.12.1991 г. по силата на закона. Имуществото на В. „Орбита” било включено в обхвата на закона, тъй като бил дружество на Д.. Обстоятелството, че имуществото било включено в основния капитал на В. „Орбита” не давало основание да се приеме, че имуществото е незаконно иззето. Заповедта за изземването представлявала влязъл в сила административен акт. Нямало основание да се приеме, че купувачката е придобила имота по давност. Тя владяла само една година, а владението на праводателя и било смутено. Освен това за периода от 2003 г. до 2006 г. давността била прекъсната.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси за съотношението между разпоредбата на чл. 17 ал. 2 пр. 2 ГПК и чл. 302 ГПК; дали решението по административно дело има действие и по отношение на лице което не е взело участие в процеса и въпрос за тълкуване разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Закон за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., С. и Б. . Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр. д. № 1/83 г. за обобщаване на съдебната практика относно някои въпроси по ЗЖСК и ТР № 44 от 05.06.1975 г. нямат отношение към формулираните въпроси, затова не са основание за допускане на касационно обжалване. Според решения № 6 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 925/11 г. и № 88 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1131/11 г. на ВКС ІІ ГО, решението на административния съд е задължително за страните в административното производство относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение не са страна в административното производство. Страна, която не е участвала в административното производство може да иска, и съдът следва да се произнесе, по законосъобразността на административно решение чрез косвен съдебен контрол. В. решение не е постановено в отклонение с цитираната практика на ВКС, тъй като в случая не се касае за трето лице, което не е участвало в административното производство, а за лице което е правоприемник на страна в административното производство.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК. Определение № 122 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 280/09 г. на Окръжен съд [населено място] е неотносимо към спора. В него се разглежда въпрос как следва да се за индивидуализира имот в искова молба, какъвто въпрос не е въведен в изложението. Определенията по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формират сила на пресъдено нещо, тъй като с тях не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и определения № 984 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 925/11 г. и № 424 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1338/10 г. на ВКС ІІ ГО не могат да бъдат критерий за допустимост на касационно обжалване.
К. твърди, че разрешеният от съда въпроса за тълкуване разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Закон за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., С. и Б. е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулирания въпрос не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Освен това, по въпроса има обнародвана съдебна практика. Както е прието и в решение № 41 от 05.02.2009 г. по гр. д. № 5700/07 г. на ВКС ІІІ ГО, с разпоредбата на чл. 1 от закона се обявява за незаконно придобито имуществото на тези организации, получено след 9-ти септември 1944 г. и това имущество се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации. Одържавяването на имотите се извършва по силата на самия закон, ако са налице предпоставките за това. Съществена особеност на цитирания закон е обстоятелството, че той се дезинтересира от отделния придобивен способ на имуществото, което се отнема – дарение, завещание, трансформиране на членски внос или давностно владение.
Предвид на изложеното, касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 454/11 г. на Апелативен съд гр. В. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: